Търсене на материали

През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът „Под игото” на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритот...

Неприкрита носталгия и топло родолюбиво чувство създава неповторимата българска атмосфера в изключителната по своята художествена пластичност „галерия от типове и нрави български в турск...

Със средствата на сатира и елементи на фантастика Светослав Минков подлага на осмиване и остра критика нравите и порядките в едно общество, лишено от духовни ценности и истински идеали. Разк...

Разказът „Нежната спирала" отразява откъсването на съвременния човек от природата, но и неговото трудно завръщане към съвършенство¬то на заобикалящия го свят и откриване на мястото му в нег...

Лирическото изживяване в елегията на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща...", известно и под заглавието „Скрити вопли", се вмества между мисленото завръщане в миналото и реалната ...

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите принудени да водят живот, изпълнен с...

Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, кое...

 Драмата „Многострадална Геновева“, която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. А между това тя преди трийсетина години наред с „Александ...

Лица:     __Дядо Милко__, старейшина на селото     __Майстор Брайно__, глава на зидарите     __Дончо__, момък зидар     __Христо__, момък зидар     __Рада__, напета девойка, Христова изгора     __Иван_...

Зимното слънце биеше добре в стаята ми. Един голям златен сноп зари, широк колкото прозореца, през който минаваше, падаше наклонно въз килима и се пречупваше в един ъгъл на писмения ми стол, от ...

Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града.  Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за едн...

Отечество любезно, как хубаво си ти!     Как чудно се синее небето ти безкрайно!     Как твоите картини меняват се омайно!     При всеки поглед нови, по-нови красоти:     тук весели долини, там...