Търсене на материали

Здравейте! Днес влизаме в часа с едно енергично, „ветровито“ стихотворение – „Потомка“ от Елисавета Багряна. Ще работим точно по логиката и рубриките, които виждате в учебника – ще минем п?...

Лирическата говорителка в „Потомка“ на Елисавета Багряна превръща въпроса за своя произход в свободен, личен избор. Тя не чака някой да ѝ даде готов отговор кои са „нейните хора“ и как тряб?...

1. Какъв тип лирически говор доминира в творбата? А) Описателен пейзаж без лична намеса Б) Изповеден монолог с вътрешна оценка В) Разказ в трето лице с външен наблюдател Г) Диалог между герои с р...

Стихотворението „Две души“ на Пейо Яворов показва страданието на лирическия Аз като непрекъсната вътрешна битка, която изяжда човека отвътре и превръща живота му в горене, а не в спокойно с?...

1. Какво подсказва фактът, че писмата на Хених са с химически молив върху ученически лист? А) Чужд превод, направен по-късно от непознат човек. Б) Официален документ с точен образец на държавата....

Разказът „Песента на колелетата“ от Йордан Йовков свързва четири големи теми – трудът, творчеството, дарът и любовта – в една обща човешка картина. Тя показва как от честния занаят на един м...

1. В „Паисий“ обръщението „юроде“ има функция да: А) разтърси съвестта чрез срам и лична вина. Б) изрази нежна жал към изгубеното детство. В) похвали героя за вярност към традициите. Г) обясни и...

1. Какво най-точно характеризира българската литература между войните като общ контекст? А) Криза на ценности и търсене на нов морал чрез различни поетики. Б) Възход на идиличния реализъм и дом...

Когато мисля за отношенията между поколенията, първата картина, която ми изниква, е много проста: по-младият гледа напред и бърза, по-възрастният гледа назад и се бави. Между тях има път, по кой?...

Тих се буди кварталът, денят се разлива. Покривите шепнат, прозорците светят. Утрото дърпа за ръкава улицата, а мракът прибира тихо сенките си. В текста има: думи с близък смисъл (тих – шепнат), ?...

Вярата е онова, което придава смисъл на човешкия живот. Тя е сила, която ни кара да се изправяме след всяко падане, да вярваме в по-доброто утре и да не се отказваме, дори когато всичко изглежда ?...

Да се живее без вяра е все едно да се ходи по безкраен път без посока и без светлина. Личната вяра е онова вътрешно чувство, което не позволява на човека да се откаже, дори когато светът изглежд?...