Търсене на материали

1. С какъв жест започва лирическият говорител в част I? А) Затваря дома за празни разговори за изкуство Б) Канѝ публика за премиера на нови стихове В) Търси съвет от редактори и издатели Г) Праща ?...

1. Кое изречение спазва правилото за двойното отрицание? A) Никога не съм виждал някой да постъпва така. Б) Никога не съм виждал никого да постъпва така. В) Не съм никога виждал някого да постъпва...

1. Въпросителни/относителни и неопределителни/отрицателни местоимения: кой, който, някой, никой срещу кого, когото, някого, никого Кога пишем кой / който / някой / никой Използваме тези форми, ко?...

1. Каква е функцията на „космическия удавник“? А) случаен кошмар без връзка със сюжета Б) спомен от детска игра край река В) реален труп, намерен от героя при лов Г) знак за боледуващия свят и за ...

1. Каква роля има началната „сцена на общността“ при мелницата и кръчмата? А) Премества действието от селото към града. Б) Служи само за описание на място без допълнителна функция. В) Внася ком?...

Да живееш между хора означава да бъдеш видим. Не само с доброто си, но и с грешките си. И често не самият закон, а очите на другите се превръщат в най-строгия съд. В „Албена“ на Йордан Йовков тоз?...

Атанас Далчев пише стихотворението „Повест“ между двете световни войни – време, когато хората в града често се чувстват сами, а много от тях мечтаят да емигрират „някъде далеч“, за да започ...

Творбата „Зимни вечери“ на Христо Смирненски разказва за човека в големия град по начин, който ни кара да видим не витрините и светлините, а невидимите улици, в които живеят най-бедните. Тук г...

Градът вечер диша като огромно животно, което ту се свива от студ, ту се изпъчва от светлина. Вървя по тротоара, където рекламите мигат като изкуствени звезди, и се улавям, че не гледам витринит...

Градът винаги е изглеждал като огромно тяло, което диша, трепти, боледува и оздравява. В това тяло най-чувствителната част са децата. Те първи усещат студа на равнодушието и първи се стоплят от...

Селото и градът са два различни начина да се живее времето. В селото часовникът е слънцето, сезоните, дъждът и тишината след прибраната реколта; в града часовникът е светофарът, графикът, авто?...

Творецът винаги живее на границата между личното си сърце и света, който го заобикаля. Между вътрешния му ритъм и общия шум на града, между мечтата и сметката, между прозрението и ежедневната ?...