Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1651 резултата
Петко Рачов Славейков – „Изворът на Белоногата“. Вграждането на Гергана – необходима цена за увековечаването на нейния нравствен подвиг.
Петко Рачев Славейков е първият многостранно изявен представител на българската възрожденска литература, който със своя самороден талант, горещо родолюбив и енциклопедични интереси доприн...
Библията като културен феномен.
Библията е велика книга, която съдържа неоспорими истини и мъдрост за хората от хилядолетия. Неслучайно е наречена Книга на книгите. В нея всеки човек, независимо от кое поколение е или в коя ...
Софокъл – „Антигона“. Трагичният сблъсък на несъвместими ценности и принципи в творбата.
Трагедията на Софокъл — „Антигона“, вероятно е създадена през 40-те години на V в. пр. Хр. и донася голяма слава и признание за своя творец, но също така има силно въздействие върху публиката в т...
Иван Вазов – „При Рилския манастир“. Два модела на възприемане на природата.
Иван Вазов е първият български поет, който въвежда природата като самостоятелен обект на художествено изображение. В предосвобожденската ни поезия тя е само елемент, скица, декор и има стран...
Даниел Дефо – „Робинзон Крузо“. Преосмислянето на човешката цивилизация чрез връщането към природата.
Връзката на човека с природата е изначална и напълно естествена за неговата същност. Неслучайно във века на Просвещението Жан-Жак Русо създава понятието „естествен човек" — този, който тряб...
Уилям Шекспир – „Хамлет“. Драмата на ренесансовия хуманист.
Книгите, които имат достойнствата да служат на хората като извори на мъдрост, които съдържат прозрения по философски и житейски въпроси, подпомагат неутолимия човешки стремеж към истината и ...
Мигел де Сервантес – „Дон Кихот“. Щастието на „безумието“ в романа.
„В света има четири разреда хора: влюбени, честолюбиви, наблюдателни и безумци. Най-щастливи са последните.“ (Иполит Адолф Тен) Безумие и свобода или разум, скован от табутата на вр...
Омир – „Илиада“. Героичното и трагичното в образите на Ахил и Хектор.
Древността привлича вниманието на модерните поколения с интересни митове, легенди и предания за необикновени по своята сила и храброст хора; за събития, които по своята отдалеченост носят бе...
Джовани Бокачо – „Декамерон“. Утвърждаване на жизнелюбието и любовта в духа на Ренесанса.
„Декамерон“ е творба, която определено изразява духа на Ранния ренесанс в Италия. Тя е новост в европейската литература, защото насочва вниманието към човешките взаимоотношения, към идеята ...
Димитър Талев – „Железният светилник“. „Идеше ново време за всички...“ – Човекът и времето в романа.
През 60-те години на миналия век Димитър Талев възкресява неочаквано за литературната критика, но изключително успешно — ако се има предвид читателската реакция, наративно-епичната традиция ...
Черноризец Храбър – „За буквите“. Връх на полемичното и апологетичното слово в старобългарската литература.
Старобългарската литература има историческия шанс да започне своя път на самостоятелно развитие с приносите на една забележителна група от книжовници, които достойно продължават и доразви...
Димитър Димов – „Тютюн“. Разрухата на личността в романа.
Романът на Димитър Димов „Тютюн“ е истинско събитие в културния живот на България. В него намират среща времена и нрави, хора и събития. Романът става странен кръстопът на стремежи, своеобра...