Търсене на материали
Намерени 726 резултата
Човешкото страдание в разказа "По жицата"
„По жицата” е разказ за човешкото страдание и състрадание, за нещастието на човека и милосърдието, за злото и доброто в живота. Йордан Йовков навлиза в най-дълбоките пластове на човешката ду...
Световете на майката и сина в поемата "На прощаване"
Съдбата на лирическия герой в поемата „На прощаване” е неделима от личността на самия Ботев. Художествената и житейската правда в тази творба са тясно преплетени. Стихотворението е драмат?...
Мъдрият диалог на Щастливеца за истинските и илюзорните ценности
Пътеписът „До Чикаго и назад" е създаден по повод на едно пътуване - до Америка, и разкрива впечатленията на Алеко Константинов от видяното в далечната страна. Но пътуването е не само повод и ...
"Ниагара! Дай, Боже, всекиму да изпита такива блажени чувства!" - 1
Алеко Константинов е пътеписец, който търси и открива красотата и хармонията в природата. С голямо умение и художествено майсторство, с талант на естет, той рисува в пътеписа си „До Чикаго ...
За езика на Вазовата ода „Опълченците на Шипка"
При анализа на всяка литературна творба един от основните акценти пада върху богатството на нейния език и изразните възможности на автора. По-често обаче се осмисля логиката и значимостта н...
Същност и величие на саможертвата в одата "Опълченците на Шипка"
Вазов обезсмъртява героизма на защитниците на Шипченския проход, чийто подвиг до голяма степен предопределя успешния ход на Освободителната за България Руско-турска война от 1878 г. Тази твор?...
Гордостта на българина според лирическия увод на одата "Опълченците на Шипка"
Одата „Опълченците на Шипка” е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюби...
Драматизмът в лирическия увод на одата "Опълченците на Шипка"
„Опълченците на Шипка" е една от най-възторжените оди на Иван Вазов от цикъла „Епопея на забравените", създадена в отговор на неоснователните твърдения от наши и чужди хулители, че народът н?...
"Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта" - („Немили-недраги”). Съчинение разсъждение върху X глава.
В повестта „Немили-недраги” Иван Вазов смесва в стилово отношение мемоарно-документалното с художествената измислица, за да въведе читателя в атмосферата на трудния емигрантски живот на ?...
Различните лица на Македонски - („Немили-недраги”)
В повестта „Немили-недраги” няма главен герой, но сред хъшовската общност, наред със Странджата и Бръчков, а в някои отношения и като техен контрапункт, властно се откроява колоритният и ре?...
"Този нощен скитник беше Македонски" - 10 глава („Немили-недраги")
В повестта „Немили-недраги" Иван Вазов разкрива страдалческия, изпълнен с лишения и мъченичество живот на българските хъшове в Румъния. С тази творба успява да докаже нещо много съществе?...
Речта на Странджата - израз на борческите въжделения на хъшовете
Речта на Странджата е един от най-силните моменти в повестта на Иван Вазов "Немили-недраги". Това прочувствено слово е акцент в творбата, защото принася за доуплътняване на колективния образ ?...