Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 784 резултата
Босоногите деца - Христо Смирненски
Привечер е. Бавно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босо...
На гости у Дявола - Христо Смирненски
* Приказка за честта * Приказка за тинята В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола — старият Дявол — дома си на чашка абсент.
Приказка за тинята - Христо Смирненски
В неделя Дявола облече расо — любимия си тоалет; и с тънка и загадъчна гримаса огледа се добре отвред.
Приказка за честта - Христо Смирненски
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола — старият Дявол — дома си на чашка абсент.
Децата на града - Христо Смирненски
В стихосбирката си „Да бъде ден” (1922г.), Смирненски пише няколко стихотворения, посветени на социално онеправданите в големия град. Така се оформя своеобразен цикъл (”Децата на града”), в кой...
Стария музикант - Христо Смирненски
Все там до моста приведен седи, тегли полекичка лъка, а над главата му ревностно бди черната старческа мъка.
Антихрист - Емилиян Станев
Голите мъдреци гледат господа как седи на небето в своя престол, лицеприятствуват и с молитви, с тамян кадят носа на дявола, дано го прогонят от света, а не виждат, че дяволът е в кръвта, в умов...
Зидари - Петко Тодоров
Лица: __Дядо Милко__, старейшина на селото __Майстор Брайно__, глава на зидарите __Дончо__, момък зидар __Христо__, момък зидар __Рада__, напета девойка, Христова изгора __Иван_...
Смешен плач - Христо Ботев
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани — за паметниците на гл...
Политическа зима - Христо Ботев
„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“ Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. При...
Цветарка - Христо Смирненски
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна — като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
Уличната жена - Христо Смирненски
Мизерията залюля те в свойта люлка при първите лъчи и на живота под фалшивата цигулка танцуваш ти с разплакани очи. Нощта е твойта мащеха неумолима — безмилостна и зла, последний нарцис н...