Търсене на материали

Грехът рядко влиза с гръм. По-често идва тихо, като сянка, която първо не забелязваме. После изведнъж виждаме, че е обрасла в нас като трън и вече ни боде дори когато дишаме. Така го усещам в разк...

1. Какъв е общият тон на стихотворението? А) Гневен и осъдителен спрямо обществото. Б) Весел и бодър, носещ оптимизъм. В) Тържествен и патриотичен, призоваващ към действие. Г) Спокоен и примирен, ?...

1. Какво задава началната картина „Прозорците затворени и черни“? А) Удобен уют и сигурност на домашното пространство. Б) Тайна среща с неочаквана щастлива развръзка. В) Изолация и мрак като о?...

Загубата на идентичност не идва винаги със скандал. Понякога се настанява тихо, като прах върху рамката на снимка. Първо затваряш прозореца „за малко“, защото духа. После по навик държиш перд...

Отчуждението започва тихо. Първо се затваря прозорецът, после вратата, после човекът започва да се затваря отвътре. В един момент вече не знаеш кой е заминал и кой е останал: ти ли си напуснал с...

Братя мои, бедни мои братя… Колко пъти съм си повтарял този стих на Христо Смирненски, когато през зимата излизам късно и градът е мокър, мътен и някак безчувствен. Ние днес имаме интернет, ото...

Когато отворя „Зимни вечери“, първото усещане е студ. Не само от снега, който „хрупка с вопъл зъл и глух“, а от студа на човешкото безразличие. Градът не е дом, а „черна гробница“, в чиято мъг?...

Съдбата на бедните в света на „цивилизацията“ звучи като парадокс. Нали уж цивилизацията е символ на напредък, технологии, знание и удобства? Ала когато тръгнеш из зимния град с очите на Смир...

Градът вечер диша като огромно животно, което ту се свива от студ, ту се изпъчва от светлина. Вървя по тротоара, където рекламите мигат като изкуствени звезди, и се улавям, че не гледам витринит...

Градът винаги е изглеждал като огромно тяло, което диша, трепти, боледува и оздравява. В това тяло най-чувствителната част са децата. Те първи усещат студа на равнодушието и първи се стоплят от...

Когато четем „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, имаме чувството, че вървим през един град, който не е само географско място, а цяло човешко състояние. Мракът, мъглата, скрежът, пустите улици...

1. Кое твърдение най-точно обяснява защо градът е сравнен с „черна гробница“? A) Защото градът е безлюден и тъмен като гроб. Б) Защото градът е украсен и светъл през нощта. В) Защото градът е шуме...