Търсене на материали

Елин-Пелиновите разкази са неразривно свързани с народната душевност. Една от основните теми в творчеството на писателя е зависимостта на човека от природата и връзката му със земята. Тази з?...

Диалогът (от гр. dia = „чрез“, „посредством“ и logos = „слово“) е основна форма за общуване с помощта на езика между двама и повече участници. За да се осъществи пълноценно общуване, всички участ?...

Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига  чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката. Еню не успява да го познае веднага, но погл...

Стихотворението „Цветарка“ е една от малкото творби в стихосбирката „Да бъде ден“, което не е публикувано в пролетарския печат и в този смисъл не е непосредствено обвързано с основната тем...

Вазов природата не е обикновена литературна тема. Тя е хармонията в неговия интимен свят - въздига и успокоява душата му, изостря сетивата към красивото и доброто. Той я обича с пристрастието ?...

Съвременният български белетрист и драматург Йордан Радичков е един от най-надарените творци на българската литература. Той е и най-превежданият наш автор в чужбина. Всичко, излязло изпод не?...

Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозн...

Обичайното определение за Елин Пелин като писател-художник на българското село не бива да ни кара да забравим факта, че той е и негов син, роден и отраснал от дете в непосредствена близост до п...

Посред ровината във утрината синя     лъщи една железопътна глуха линия.     По релсите, обрасли с бурени зелени,     върви едно момиче с двама зли гамени.

Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая страшна...

Змей Мене ме, мамо, змей люби… Остави ме! — Змей Огнен е моят любовник! Посред пламък и вихри гръмовни — змейове с бели жребци, в златни каляски змеици

Към мен, Еньо, вървеше чудноват човек. Посред лято мъжът беше навлякъл зимно палто. Приближи се на две-три крачки и спря. Продължавах да го гледам втрещено, а непознатият ми се усмихна. Накрая р...