Търсене на материали

Аз съм Серафим. Оня ден, посред лято и голяма жега, тръгнах към кафенето на бай Еньо. Бях навлякъл дълго зимно палто, както винаги си ходех, и носех на рамо малко чувалче. Палтото ми беше старо и ?...

Аз съм Еньо и държах кафенето на мегдана. Един летен ден, в голямата жега, седнах отпред на сянка и видях как към кафенето ми идва един чудноват човек – нито селянин, нито гражданин, дрипав и ок?...

Отидох на годишния изпит в девическото училище малко по-късно, заедно с чорбаджи Мичо. Не обичам да се бутам из тълпата и да правя излишни любезности. Седнах отпред, както си му е редът за по-пр?...

Отидох на годишния изпит в девическото училище като обикновен зрител. Стоях по-назад, не исках да се набивам на очи. В такива дни човек вижда много – не само какво знаят децата, а и какви са въз?...

Винаги, когато наближи годишният изпит, аз не си намирам място. Не е само от страх дали децата ще отговорят на въпросите. Страх ме е и от хората – от погледите им, от думите им, от това как лесно ?...

Подробен преразказ от името на герой в текста Какво правим Разказвачът влиза в ролята на героя и говори като него. Разказът се води в 1 л., ед. ч. – „аз“. Основното време е минало свършено (с мин?...

Прочетете текста и изпълнете задачи 1–5. Текст На смрачаване пазачът свири край кантонa (малка сграда близо до път или линия). Пътник ми каза, че влакът минал по-рано и машинистът бил подал зн?...

Прочетете текста и изпълнете задачи 1–5. На пазара чух, че кучето от кантонa (малка сграда близо до път или линия) избягало през нощта. Продавачът ми посочи пътеката към моста и разказа, че пазач...

Прочетете текста и изпълнете задачи 1–5. На площада видях суматоха и приближих сергията. Продавачът каза, че котаракът влязъл в кантонa (малка сграда близо до път или линия) до моста и разбърка?...

Какво е трансформиращ преразказ? Трансформиращ преразказ е преразказ, при който не просто предаваме съдържанието на даден текст, а изпълняваме и творческа задача. Думата трансформирам озна?...

Нощта беше покрила всичко с гъстия си мрак, а над Искърската клисура тегнеше тишина. Водите на реката шумяха тъжно в тъмнината, сякаш оплакваха нещо. В далечината, сред черните сенки на високи?...

Февруари беше в разгара си, но зимата не отслабваше. Студените ветрове духаха неуморно вече две седмици, а Дунавът беше напълно замръзнал. Ледена броня бе покрила величествената река, превръщ...