Търсене на материали

Тази „най-българска книга” е своеобразна „енциклопедия на народния живот”, „монументална фреска” от края на робството, частица от нашето народностно съзнание, от историята и настоящето н...

Библията е универсален източник на човешко знание. Неслучайно е наречена „Книга на книгите". От нея водят началото си духовните пътища в най-новата културна история на човечеството след Анти...

Идеята за сътворението на света от един всемогъщ и мъдър Бог определя монотоеизма на религиозните вярвания в Стария завет. Всичко видимо е плод на висш духовен разум, създал и човека. Така се ?...

(Сравнителен анализ на стихотворенията „Потомка" и „Жена") Българският читател е привикнал да търси типично женското обаяние в образите, създадени от Вазов, Славейков и Йовков. Но поетичните...

Какъв е смисълът на съществуването на човека? Какво е неговото място в света и доколко този избор зависи от него? Още от древността човек си е задавал тези въпроси. Такива са търсенията и на ли?...

Първата стъпка. Макар че прилича на своите събратя, всеки човек е неповторим и единствен. Както скъпоценният камък пречупва светлината по характерен само за него начин, така и човекът пречупв...

Чрез повестта „Немили-недраги” Иван Вазов съхранява и пренася през вековете едни от най-светлите идеали на българския народ - свободата, самопожертвователността, родолюбието. Той показва к?...

Човек сам избира как да прекара живота си: дали да живее пълноценно, оставяйки следа зад себе си, или да предпочете спокойствието, леността и безгрижието, без да си поставя високи цели. Чорбадж...

Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозн...

В много случаи сивотата и мъчителността на делника се преодоляват благодарение на прекрасната способност на човека да мечтае. Пренасяйки се в света на красивото, възвишеното, романтичното, т...

Дълъг път, потъмнял и разкалян,     който води незнайно къде,     който прав в есента кървоалена     като меч е разсякъл света.

Пред мен е книгата разтворена     и денем, и нощя;     все сам, аз не познавам хората,     не зная и света.