Търсене на материали
Намерени 6605 резултата
Географската карта на българската преса (1878 – 1944 год.)
Ако по време на Възраждането общия брой на периодичните издания е 107, то в периода от 1878 до 1944 год. масива е 10 200. Това е първата основна разлика спрямо възрожденския период. Втората главна разл...
Основни периоди на българския печат в Османската империя. Петко Славейков като журналист и публицист.
Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г....
Издателски и културни средища на България
Своеобразието на българското Възраждане оставя дълбок отпечатък и в развоя на българската журналистика. В сравнение с журналистиката в западна Европа, нашата журналистика изостава близо с ...
Периодизация на българската журналистика
Единственото задълбочено изследване на проблемите на периодизацията е на Филип Панайотов. Според неговото разбиране не може да има периодизация различна от тази на националната история. Пр...
Историко-правен анализ на радиото и телевизията в България
I. Радиоразпръскването 1927 – 1947 г. Фундаменталните принципи относно развитието на медийния сектор през Третата българска държава се съдържат в Търновската конституция: “Чл.79.(1) Печатът е своб...
Безработните в България (2010-2015). Национални програми и проекти
В съвременният сложен и динамичен свят едва ли има по-универсален проблем от този свързан с човешкият труд като основен общественоикономически фактор, като основно средство за стабилност и ...
Палтото, което струва злато: „Серафим“ от Йордан Йовков. Трансформиращ преразказ от името на Еньо, втори вариант
Как изглежда срещата със Серафим, ако я разказва човекът зад тезгяха? Тази ученическа разработка предава разказа на Йордан Йовков от името на Еньо: събитията остават в същия ред, но минават в ...
Палтото, което не се сменя: „Серафим“ от Йордан Йовков, трансформиращ преразказ от името на кафеджията Еньо
Един и същ ден, видян не от разказвача на Йовков, а от човека зад тезгяха на кафенето. Тук историята за Серафим е предадена от името на Еньо и това сменя не само гласа, но и погледа към случката. ...
Целият Йовков за матурата в осем разказа: жанр, теми, мотиви, герои и сюжет на всяка творба
Всичко за Йовков на едно място, подредено така, че да се преговаря бързо в последните дни преди изпита. Помагалото обхваща осем разказа: „Песента на колелетата“, „Последна радост“, „Шибил“,...
Каруците, които пеят по пътищата: интерпретация на „Песента на колелетата“ от Йордан Йовков - вечното и преходното в живота на Сали Яшар
Може ли една каруца да пее и какво чува в песента ѝ човекът, загубил най-скъпото си? Разработката тълкува разказа „Песента на колелетата“ от Йордан Йовков през напрежението между вечното и п...
„Аз, богът, страдам от ръцете божии“: анализ на образа на Прометей в мита и в трагедията „Прикованият Прометей“ от Есхил
Кой е Прометей, преди да се превърне в символ, и защо точно неговото име остава в европейската култура като мярка за съзнателна жертва. Изложението тръгва от мястото на титана сред боговете: к...
„Пострадах сам, помагайки на хората“: титанът срещу тиранина в „Прикованият Прометей“ от Есхил, литературен анализ
Прикован над бездната за назидание на всеки, който би дръзнал да се опълчи на върховната власт, Прометей остава първият бунтовник в паметта на европейската култура. Оттук тръгва и разработка...