Търсене на материали

 Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,     залудо пилееш дни и нощи,     божий свят ти станал, казваш, тесен.     Не видя ли, не разбра ли още?     Неведнъж те рекох и повторих:

Мойто есенно скръбно завръщане     подир толкова пролетни дни     в безутешната бащина къща     с боядисани жълто стени.

Дълъг път, потъмнял и разкалян,     който води незнайно къде,     който прав в есента кървоалена     като меч е разсякъл света.

Ръцете бавно се протягат         и пее старият чекрък,     през сухите и тънки пръсти         се точат нишки от коприна     като лъчи през сухи клони         във пуста есенна градина:     то ?...

Остаряват хора и дървета;     падат дни, нощи, листа и дъжд;     неизменен в есента и летото,     камък, ти стоиш все същ!

Цигулков плач,     изплувал в здрач         сред късна есен,     ме е ранил     и аз, унил,         вървя унесен     и тръпна цял:     часът без жал

От хубавото чакаме приплод, та щом цвета му есен зла пролази, за него спомен, пълен със живот, в наследника му свеж да се опази. А ти, сгоден за образа си млад, сам пламъка си храниш със гори?...

Моторни песни Песни за човека * Вяра   * Пролет в завода   * Завод   * Спомен   * Романтика   * Двубой   * Писмо  * Песен за човека   Песни за родината * Родина   * Земя   * Песен   * Имам си род?...

Днес тревожния покой     дебне в малката ни къща.     Стихна боя, мили мой,     ала ти се не завръщаш.

Ти не ще се върнеш, Фернандес —     днес картечен огън ви помете.     Във полето вие като пес     неуморно непокорен ветър.

Над горите,     над Пирина     вятър вие.     Ние тръгнахме     седмина     да се бием:     и зад нас     остана надалече     и Пирин,     и звездната му вечер.     С зверове

* SOS   * Бъдник   * 50 години от смъртта на Ботев   * Прелюдия   * Да може…   * Лавина   * Есенна песен   * Студ   * Тежък час   * Смърт   * Ти искаше…   * Като дете, което…   * Писмо   * Тихият глас   *...