Търсене на материали

 Прозорците — затворени и черни     и черна и затворена вратата,     а на вратата — листът със словата:     „Стопанинът замина за Америка.“     И аз съм сам стопанинът на къщата,     където...

Ни лъх не дъхва над полени,     ни трепва лист по дървесата,     огледва ведър лик небето     в море от бисерна роса.

Вятър мята листи пожълтели,     до три лета не сме били в къщи.     Булките се мислят овдовели —     гледат Пирин, пръстите си кършат.

* SOS   * Бъдник   * 50 години от смъртта на Ботев   * Прелюдия   * Да може…   * Лавина   * Есенна песен   * Студ   * Тежък час   * Смърт   * Ти искаше…   * Като дете, което…   * Писмо   * Тихият глас   *...

* Пролог   * Ден утрешен   * Колело   * Слънце над Босфора   * Експрес в пустинята   * Нова Атлантида   * Лаври   * Кораб от Испания   * Словенски вечери   Къща в полето * Светлина   * Вечер   * Лет...

Фрагментът е рожба на новото време — новата литература, новото изкуство.     Античната литература познава фрагмента само като моралистичен афоризъм: Епиктет и други.     Романтизмът притеж...

- Вечната     - Потомка     - Към нея     - Невяста     - Послушница     - Майчина песен     - Сребърна сватба     - Жертвата     - Като слънце     - Святата

Той е вехт, но има сила странна:     може и да плиска над града,     взема ли със мене дъждобрана,     знам, ще секне на часа дъжда.

 Гори във пладнята просторът,     немеят листите от зной.     Прозорецът стои разтворен,     а в стаята умира той.

От хълмовете иде хладен дъх на гибел     и вече в сините води на небосклона     дърветата потапят мрежа черни клони,     де сетните листа се бият като риби.

Като вземеш тъй да се повзреш, па се позамислиш, излиза, че хайле практичен народ сме ний, българите. Истина! Вземете, да речем, например — газените тенекета, и проследете каква роля играят те в ...

Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града.  Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за едн...