Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 160 резултата
Есе по морален проблем: „Отчуждението на човека от другите и от себе си“. Най-голямата емиграция не е към Америка, а към самотата (по стихотворението „Повест“ на Атанас Далчев)
Отчуждението рядко идва наведнъж: то започва с един затворен прозорец. От тази мисъл се разгръща ученическото есе, което поставя проблема за отдалечаването на човека от другите и от самия себ...
Есе по граждански проблем: „Братя мои, бедни мои братя…“. Съпричастността не е чувство, а работа: улица с много малки светлини (по цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски)
Един стих, повтарян по пътя към дома в зимна вечер, се превръща в изпит за съвестта: есето тръгва от обръщението на Смирненски и пита къде свършва моето „аз“ и започва нашето „ние“. Текстът е...
Есе по граждански проблем: „Съдбата на бедните в света на цивилизацията“. Цивилизацията не е бетон и стомана, а сърце и съвест (по цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски), втори вариант
Студът в началото не идва от снега, а от безразличието: есето започва с този прочит и превръща въпроса за бедността в мярка за самата цивилизация. Тезата е формулирана в две опорни точки, а отт...
Есе по граждански проблем: „Съдбата на бедните в света на цивилизацията“. Мярката за напредък не е височината на сградите, а броят на протегнатите ръце (по цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски)
Цивилизация, която строи локомотиви, но не стига до човешкото сърце: от този парадокс започва есето за съдбата на бедните и за мярката, с която всъщност се измерва напредъкът на едно общество. ...
Есе на тема: „Децата на града“. Къща с много прозорци, или зимната вечер в квартала през очите на ученик (по мотиви от „Зимни вечери“ на Христо Смирненски), втори вариант
Градът вечер диша като огромно животно, а най-важното в него не са витрините, а прозорците: есето тръгва от една вечерна разходка и се вглежда в лицата, които зимата прави най-видими. Текстът е ...
Есе на тема: „Децата на града“. Ако градът е тяло, децата са неговото сърце (по цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски), първи вариант
Ако градът е тяло, децата са най-чувствителната му част: оттук започва есето, което чете „Зимни вечери“ не като хроника от отминал век, а като карта на днешните улици, входове и витрини. Литер...
Есе на тема: „Проблемът за социалната съпричастност“. Къде свършва грижата и започва намесата, или зимната мъгла като социална слепота (по цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски)
Зимата в цикъла не е сезон, а температура на човешките отношения: от този прочит тръгва есето за социалната съпричастност и за разликата между еднократния жест и постоянната нагласа да видиш ...
Есе на тема: „Слънчогледите погледнаха слънцето!“. Как се различава истинското слънце от фалшивите светлини (по поемата „Септември“ на Гео Милев)
Един стих за растения, които се обръщат към светлината, е разчетен като човешка история: есето тръгва от олицетворението в „Септември“ и стига до въпроса как да живеем достойно между страха ...
Есе на тема: „Утопичният проект за социално преустройство“. Мечтата не е гаранция, а задача: от вика на площада до всекидневния навик (по поемата „Септември“ на Гео Милев)
Поема, написана като вик, като марш и като удар на камбана, поставя въпроса какво става с една мечта за нов свят, когато трябва да слезе от плаката и да се превърне в ежедневие. Оттук започва есе...
Есе на тема: „Разрушение и съзидание“. Кога да кажеш стоп на събарянето и начало на строежа (по поемата „Септември“ на Гео Милев)
Първо нещо се руши, после на негово място израства ново: от този ритъм, познат и от историята, и от личния живот, тръгва есето върху разрушението и съзиданието в поемата „Септември“. Проблемъ...
Есе на тема: „Сърцето е съкровищница, изсипете ли я веднъж, вие сте разорен“. Ключът, който знае за кого се отваря, или за любовта с мярка в романа „Дядо Горио“ на Оноре дьо Балзак
Какво остава от човека, който е раздал всичко и не е запазил нищо за себе си? С този въпрос есето разчита мисълта за сърцето съкровищница и я проверява върху съдбата на един баща от Париж. Нача...
Есе по морален проблем: „Мисията на твореца“. Да чуеш отвъд шума на света, творецът като апостол на духа (по поемата „Cis moll“ на Пенчо Славейков)
Може ли човек да чува, след като е оглушал, и да вижда, когато светът около него е потъмнял? От този въпрос тръгва ученическото есе за призванието на твореца и за цената, която то изисква. В нача...