Търсене на материали

„Безумно бяла“ – така Лилиев назовава своята поетическа мечта. Тя е кротък порив за красота и добро, неутолима жажда на един високо благороден дух, който се изживява в многовариантната мело?...

Всеки с името си   * Сватбата на Василена   * Борба до смърт   * Скитник   * Един срещу трима   * По-малката сестра   * Гълъбът на прозореца   * Младите господари   * Вълчицата   * Шутият вол   * В...

Работата на кладенеца се повтаряше, беше една и съща: макарата скриптеше остро, високо, като че се оплакваше; из кладенеца, черно като змия, изплетено от кожени ремъци, намазано с катран да не с?...

След Богоявление хвана тежка зима. Нощем, под бледните лъчи на месеца, снегът блещеше като стъклен. Или небето потьмняваше пак и започваше да вали сух ситен сняг, който вякаш не падаше на земят...

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени     две тъмни сенки: там зад бялата завеса,     де лампата гори, в поле от светлина,     две сенки на нощта… Сами една пред друга,     сами една за друга в...

В своя разказ „По жицата” Йордан Йов­ков пресъздава мотива за човешкото страда­ние чрез съдбата на Гунчо и неговото семейс­тво. Именно мъката и страданието са причината тези хора да тръгн?...

„По жицата” е разказ за човешкото страдание и състрадание, за спотаената болка и съпричастието към нея. Авторът внушава идеята, че няма по-благородна постъпка от тази да се помогне на човек, ...

Йордан Йовков е разказвач – мъдрец. В неговия художествен свят на доброто и красотата героите непрекъснато търсят смисъла на човешкия живот, на битието. Те често грешат, като всеки земен, но с...

Думите на Моканина: „Бяла лястовичка... Има ли я?", от Йовковия разказ „По жицата" разкриват зародилата се в сърцето му надежда, че ще има лек за болката на Гунчо и семейството му. Кратки по сво...