Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 160 резултата
Самотата в „Повест“ на Атанас Далчев (Анализ)
Атанас Далчев пише стихотворението „Повест“ между двете световни войни – време, когато хората в града често се чувстват сами, а много от тях мечтаят да емигрират „някъде далеч“, за да започ...
„Повест“ от Атанас Далчев – Самотата зад затворената врата (Анализ)
„Повест“ на Атанас Далчев е лирическо стихотворение, което на пръв поглед изглежда тихо и спокойно, а всъщност говори за много тежко усещане – човек живее, но се чувства сам, откъснат от друг...
Есе на тема: „Децата на града“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски – № 2
Градът вечер диша като огромно животно, което ту се свива от студ, ту се изпъчва от светлина. Вървя по тротоара, където рекламите мигат като изкуствени звезди, и се улавям, че не гледам витринит...
Светлина в мъглата: „Зимни вечери“ от Христо Смирненски (Анализ)
Цикълът „Зимни вечери“ се появява в бурно време – годините между двете световни войни, когато войнишката бедност и градската мизерия тежат върху хиляди семейства. Първата публикация е на 27 ...
Есе: „Клоуните на обществената сцена“ върху комедията „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев
Когато отворя „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев, имам чувството, че влизам в една зала с огледала. Около мен е шумно, смешно, малко нелепо, но в огледалата виждам лица, които познавам: ...
Робинзон Крузо – човекът, който превърна самотния остров в школа по разум, труд и надежда (Анализ)
Романът „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо се ражда през епохата на Просвещението – време, в което хората започват да вярват силно в силата на разума, в науката, в планирането и в това, че човек ...
Сбит преразказ на разказа „Косачи“ от Елин Пелин
В прохладна лятна нощ над Тракийското поле петима косачи от Загорието си почиват край огъня след тежкия ден. Те са уморени, но очакват Благолажа, известен със своите приказки, да развесели дру...
Как бих живял без личната си вяра? – Есе по стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров
Вярата е онова, което придава смисъл на човешкия живот. Тя е сила, която ни кара да се изправяме след всяко падане, да вярваме в по-доброто утре и да не се отказваме, дори когато всичко изглежда ?...
Времето като екзистенциален проблем. Есе върху стихотворението „Молитва“ на Атанас Далчев
Днес всички говорим, че „нямаме време“. Гоним крайни срокове, сменяме екрани, прехвърляме задачи. Вечер обаче идва усещането, че денят е минал „покрай нас“. Точно тук започва екзистенциални?...
Любовта, без която не можем. Есе по „Посвещение“ на Петя Дубарова.
Живеем във време, което непрекъснато ни убеждава, че „можем сами“. Имаме устройства, които ни свързват с целия свят, а често вечер оставаме насаме с безсънието, с тишината и със собствените си...
„Колко си хубава…, любов!“ – интерпретативно съчинение
Да кажеш „колко си хубава, любов“ означава да признаеш, че има мигове, в които светът сякаш се подрежда – дъхът ни става по-лек, очите ни гледат по-надалеч, а думите започват да звучат като пес?...
Вдъхновяващата сила на красотата. Интерпретативно съчинение по стихотворението „Колко си хубава!“ на Христо Фотев
Темата „Вдъхновяващата сила на красотата“ в стихотворението „Колко си хубава!“ на Христо Фотев естествено се ражда още от първите думи. Лирическият говорител не започва с обяснения, а с въ?...