Търсене на материали

Елегията „Заточеници“ е една от най-силните творби на Пейо Яворов. В нея поетът съчетава личната си болка и общата съдба на българските борци за свобода. Произведението се появява в началото...

В стихотворението „Хаджи Димитър“, първото, което чувам, е силният вик „Жив е той, жив е!“. Този вик не е просто начало на поемата. За мен той е начин да си кажем, че човекът, делото и смисълът м?...

1. Как говори лирическият говорител в началото на творбата? А) С описателен разказ за мястото и времето на случката Б) С пряко обръщение към родината като към жива майка В) С разговор със случае?...

1. Коя е литературната епоха, към която принадлежи творбата? А) Средновековие, религиозна лирика и летописи. Б) Междувоенна модерност, градска тема и ирония. В) Възраждане, борба за свобода и нар...

Моралният проблем за истинското богатство и човешките ценности е един от най-важните акценти в поемата „Изворът на Белоногата“ от Петко Славейков. Творбата противопоставя два свята – патр?...

1. Кое най-точно описва ценностния избор на Гергана в поемата? А) Избор на личен покой пред семейството и труда. Б) Избор на удобен живот пред рискова вярност. В) Избор на слава и песни пред дома и...

1. Кой е водещият конфликт в поемата? А) Между бедни и богати в селото Б) Между свое място и чужда примамка В) Между природа и градска индустрия Г) Между вярващи и невярващи хора 2. Как е представе?...

1. Коя е основната ценност в поемата, която насочва изборите на Гергана? А) Слава пред чуждите и показна красота Б) Спокойствие в богат дом и удобства В) Вярност към род, място и лична чест Г) Жажд...

Поговорката „Да би мирно стояло, не би чудо видяло“ често се казва с усмивка, но в нея има сериозен въпрос: по-добре ли е човек да стои тихо, за да му се размине бедата, или е по-добре да живее ак?...

Когато за първи път прочетох думите „Ако не знаеш, да знаеш: аз съм се клела, заклела и клетвата ми вярна е“, усетих, че в тях има нещо по-голямо от любовна реплика. В тези думи стои характер. Сто...

Когато човек чете „Изворът на Белоногата“, пред очите му се появява едно просто, чисто място: извор, поляна, мома с бели менци. Но зад тази простота стои голям въпрос – какво е „свое“ и какво ?...

Когато чета „Изворът на Белоногата“, най-силно ме удря онзи момент, в който из селото тръгва мълва, че „са Гергана вградили“, а след това момата „залиня“ и „година време не сключи, богу души...