Търсене на материали

„Благата вест”, че на земята идва Божият син, за да спаси човечеството от първородния грях, възвестяват четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан - автори на първите четири новозаветни...

(Сравнителен анализ на стихотворенията „Потомка" и „Жена") Българският читател е привикнал да търси типично женското обаяние в образите, създадени от Вазов, Славейков и Йовков. Но поетичните...

Може би съм грешна и коварна, може би сред път ще се сломя - аз съм само щерка твоя вярна, моя кръвна майчице — земя. („Потомка” - Багряна) Проблемите за духовната младост на човека, неподвластн?...

Стихотворението „Потомка" е публикувано в стихосбирката на Елисавета Багряна „Вечната и святата". В него поетесата възвеличава женската сила във върховите моменти на духовни изпитания, под...

Повестта „Крадецът на праскови” разкрива психологичните умения на Емилиян Станев да създава пластични художествени образи, изявяващи ярко, но ненатрапващо се женската душевност. Стиховет?...

Димчо Дебелянов е поет с изострена чувствителност към заобикалящия го свят, която намира израз с помощта на художествените средства, похвати и лексикално богатство на символистичната поети?...

Авторът на повестта „Маминото детенце" - Любен Каравелов - е бележит българин от времето на нашето Възраждане. Революционен деец, публицист, журналист, писател и виден общественик, той посвещ?...

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,     безгласна, неподвижна, бездиханна.     Очите са притворени и хлътнали.     и все едно — дали Мария, или Анна е,

Няма прародителски портрети,     ни фамилна книга в моя род     и не знам аз техните завети,     техните лица, души, живот.

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,     префучава през боазите, вдига облак над диканите,     грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,     сваля портите, оградите и дец?...

 Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,     залудо пилееш дни и нощи,     божий свят ти станал, казваш, тесен.     Не видя ли, не разбра ли още?     Неведнъж те рекох и повторих:

Остаряват хора и дървета;     падат дни, нощи, листа и дъжд;     неизменен в есента и летото,     камък, ти стоиш все същ!