Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1146 резултата
Правопис и правоговор на морфемите
Правопис и правоговор на корена Коренът в сродни думи се пише еднакво, независимо как се изговаря. Примери: обед → обеден; сватба → сватове; съдба → съдия; прашка ↔ прах. В някои „семейства“ ?...
ТЕСТ. Правопис и правоговор на морфемите. Български език – 5 клас. (Вариант 3)
Прочетете текста и изпълнете задачи 1–3. В часа учителят изписа на дъската три думи: беззвучен, възстановя, изкопая. После помоли: „Проверете спорната съгласна в сватба, гроб и ръкав чрез срод?...
ТЕСТ. Правопис и правоговор на морфемите. Български език – 5 клас. (Вариант 2)
Прочетете текста и изпълнете задачи 1–3. В началото на часа на дъската бе изписано: „Коренът се пише еднакво в сродни думи, независимо от изговора. При съмнение проверяваме със сродна форма, в ...
Морфема. Словообразувателни и формообразувателни морфеми
МОРФЕМА Прочетете текста. Който рано път хваща, в друма сили събира. Ала думaта не стига, ако в делото не избира. Много думи в българския език се разделят на срички, но смисъл носят не сричките, а...
Междутекстови връзки между „Вяра“ от Никола Вапцаров, „Спасова могила“ от Елин Пелин и „Молитва“ от Атанас Далчев
Когато правим съпоставка между трите текста, виждаме, че те говорят за едно и също ядро – ЧОВЕКЪТ НА РЪБА И НЕГОВАТА ВЯРА – но го правят по три напълно различни пътя: социално-екзистенциалния ...
Есе: „Как бих живял без личната си вяра?“ по стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров
Да се живее без вяра е все едно да се ходи по безкраен път без посока и без светлина. Личната вяра е онова вътрешно чувство, което не позволява на човека да се откаже, дори когато светът изглежд?...
Абсурдите на родното и чуждото в „Балкански синдром“ – интерпретативно съчинение
В комедията „Балкански синдром“ Станислав Стратиев ни кани не просто да се посмеем, а да погледнем в огледалото на собственото си всекидневие. На сцената се срещат два свята – „родното“ и ?...
Публично изказване: „Диалог или конфронтация“
Уважаеми дами и господа, Всеки ден – в класната стая, на работното място, в социалните мрежи и в международните отношения – правим един и същ избор: диалог или конфронтация. Изборът изглежда д...
„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!“: Родното и чуждото в „Бай Ганьо журналист“ (Анализ)
„Бай Ганьо журналист“ е един от текстовете, в които Алеко Константинов най-ясно показва как „родното“ и „чуждото“ се сблъскват не само като външни навици, а като ценности. Чуждото в разказ?...
„Избирам, следователно съществувам“ – Есе по житейски проблем по романа „Железният светилник“ от Димитър Талев
Когато мислим за живота като за поредица от случайности, често забравяме най-важното: всеки ден ние избираме. Избираме думи, хора, посока. Избираме да кажем „да“ или „не“. А когато избираме, н...
„Железният светилник“ и Димитър Талев – резюме на романа
Романът „Железният светилник“ разказва за живота на едно семейство и за събуждането на един град – Преспа – по време на Българското възраждане. Това е история за дом, за традиции, за любов и ...
„Железният светилник“ и пробуждането на българския дух (Анализ)
„Железният светилник“ на Димитър Талев е роман за израстването – на един дом, на един град и на един народ. Най-важният въпрос, който книгата поставя, е прост и труден: как пазим „родното“ в с...