Търсене на материали

Историята на съвременната Западноевропейска цивилизация започва от разпадането на Западната римска империя и от завладяването на нейните територии от варварски племена през IVV век от новат...

През този период панорамата на българския печат претърпява следните изменения: - възстановява се печатът на БЗНС (вестник „Пладне”, който е създаден по инициатива на земеделската емиграция...

В продължение на шест години (от 1912 до 1918 година) България преживява три войни и две национални катастрофи. Националните идеали, които до този момент са обединявали и вдъхновявали – рухват. На...

Българската журналистика през този период се характеризира със следните основни особености: 1. Прекомерната патриотична екзалтация, която често е съчетана с загубване чувство за реалност. ...

Ако по време на Възраждането общия брой на периодичните издания е 107, то в периода от 1878 до 1944 год. масива е 10 200. Това е първата основна разлика спрямо възрожденския период. Втората главна разл...

Емигрантската преса се дели на три периода. Първият период е доминиран от появата на нов тип печат. Времево тя се изразява през 60-те години на 19 век. На първо място трябва да се поставят вестниц...

Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г....

Възрожденският българин, неговият характер и стереотипи и читателската му култура са се определяли от няколко основни фактора: 1. Консерватизъм и затвореност в рамките на рода и семейството...

1. Правни и фактически условия – до 60-те години на 19 век в Турция е нямало строго установени правни норми с които да се уреждат въпросите на печата. Откриването на печатници и издаването на вес...

Приносите на българската журналистика в духовния пантеон на българския национален логос, могат да бъдат търсени в няколко основни посоки. Първо – тя има първостепенна и решаваща роля за мо...

I. Радиоразпръскването 1927 – 1947 г. Фундаменталните принципи относно развитието на медийния сектор през Третата българска държава се съдържат в Търновската конституция: “Чл.79.(1) Печатът е своб...

В съвременният сложен и динамичен свят едва ли има по-универсален проблем от този свързан с човешкият труд като основен общественоикономически фактор, като основно средство за стабилност и ...