Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 247 резултата
Любов, вяра и власт на ръба на войната. Диалогичен прочит на романа „Осъдени души“ (Димитър Димов) и филма „Осъдени души“ (реж. Въло Радев)
1. Въведение: защо тези две творби „си говорят“ една с друга „Осъдени души“ е една и съща история, разказана по два начина: като роман – с дълбоко влизане в мислите на героите, с много обяснен?...
Диалогичен прочит на „Червените ескадрони“ (Христо Смирненски) и „Първият и последният“ (Бойко Ламбовски)
1. Въведение: две стихотворения, една тема – обществото и властта, но различни очи Двете творби говорят за народ, за движение на маси, за големи обещания и за силата да променяш света. И двете из...
Съдът на историята и гласовете на картината. Диалогичен прочит на „Случаят Джем“ (Вера Мутафчиева) и „Името ми е Червен“ (Орхан Памук)
1. Въведение: две книги за миналото, които „говорят“ по различен начин Ще сравним две творби, които ни връщат в Османския свят, но го правят по различен път: „Случаят Джем“ гледа историята кат...
Паметта като дом и паметта като спектакъл. Диалогичен прочит на „Към родината“ (Атанас Далчев) и „Репетиция за парад“ (Стефан Цанев)
1. Въведение: какво означава „диалогичен прочит“ Ще прочетем две творби, които говорят за миналото и паметта, но по много различен начин. В „Към родината“ лирическият говорител (поетът като ?...
Черешовото топче между епоса и иронията. Диалогичен прочит на „Каблешков“ (Иван Вазов) и „Черешата на един народ“ (Георги Господинов)
1. Въведение: защо тези две творби „разговарят“ една с друга „Каблешков“ и „Черешата на един народ“ изглеждат като творби от два различни свята. При Иван Вазов имаме висок, тържествен тон: н...
От смях към покаяние – Диалогичен прочит на „Веселият монах“ (Елин Пелин, „Под манастирската лоза“) и „Антихрист“ (Емилиян Станев)
1. Въведение: защо тези две творби могат да се четат „в диалог“ „Веселият монах“ и „Антихрист“ говорят за вярата, но я показват по много различен начин. Все едно гледаме една и съща планина о...
Даровете на любовта – диалогичен прочит на „Даровете на влъхвите“ (О. Хенри) и „О, Хенри“ (Георги Господинов)
Когато четем две творби „в диалог“, ние ги поставяме една срещу друга като два гласа в разговор. Не питаме само „какво се случва“, а и: какво е важно за всеки автор, какви въпроси задава, какви...
„Хоро“ (Антон Страшимиров) – Кървавото „хоро“ на насилието
1. Творчески облик (какъв писател е Антон Страшимиров) Антон Страшимиров е писател, който усеща света „на остри ръбове“. Той не обича да разказва спокойно и „равно“, а пише така, че читателят ?...
„Шинелът“ на Гогол – повест за „малкия човек“, невидимото насилие на институциите и тъмната справедливост на паметта
1. Авторов контекст. Творчески облик (Гогол и „петербургският свят“) „Шинел“ е от онези творби, които изглеждат „малки“ като сюжет, а се оказват огромни като смисъл. Гогол я пише в периода, в ...
Обществото и властта в „Хайка за вълци“ (Ивайло Петров) и „Задочни репортажи за България“ (Георги Марков)
Защо „общество и власт“ е ключова тема и в двете творби Темата за обществото и властта не е само политическа. Тя е тема за човешкото ежедневие, за това как се променя моралът, когато над лични?...
Болката по изгубения роден край в елегията „Заточеници“ от Пейо К. Яворов (Анализ)
Елегията „Заточеници“ е една от най-силните творби на Пейо Яворов. В нея поетът съчетава личната си болка и общата съдба на българските борци за свобода. Произведението се появява в началото...
ТЕСТ. Алеко Константинов – „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“. Литература – 7 клас (Вариант 3)
1. Към кой вид творби спада „До Чикаго и назад“? А) Исторически роман за Освобождението на България. Б) Лирическа изповед за преживяна любовна драма. В) Пътепис, съчетаващ пътуване, разказ и раз...