Търсене на материали

1. Кое изречение подхожда за основен момент в приключенски разказ? А) Вълната удари борда и корабът се наклони. Б) Небето се смрачаваше над далечните хълмове. В) Водата пази живот и дава сили на ?...

1. В кое изречение има „главно действие“ в разказ? А) Облаците се събираха над скалите през целия следобед. Б) Водата се разливаше спокойно край брега в здрача. В) Вятърът задуха неочаквано и мо...

В разказа „По жътва“ от Елин Пелин трудът на селяните не е представен просто като ежедневна работа, а като истинско жертвоприношение. Писателят показва, че за героите жътвата не е само събир?...

Помня този ден на жътва като най-щастливия и най-черния в живота си. Бяхме излезли на равното Софийско поле още по тъмно. Отвсякъде се простираха жълти, узрели ниви, а хората се движеха приведе?...

В баладата „Неразделни“ от Пенчо Славейков още в началото разбираме, че ще слушаме една необикновена, тъжна и красива история за любов. Това не е просто обикновена любовна история. В нея двам...

1. Кое е основното противопоставяне за българския павилион в „До Чикаго и назад“? А) Между бедните българи и богатите американци, които обикалят из изложбените зали. Б) Между истинския образ н...

1. Кой е авторът на романа „Под игото“? А) Иван Вазов Б) Йордан Йовков В) Марк Твен Г) Христо Смирненски 2. Кое показва каква е Рада като учителка в главата „Радини вълнения“? А) Тя е равнодушна к?...

Павлина е образът на обикновената млада жена от селото, която носи на гърба си цялата тежест на бедността и семейното страдание. В разказа тя се появява внезапно в кафенето на Еню – не като чо?...

Ангелите в моя живот не слизат от небето с бели криле. Те не светят и не се чуват отдалеч. Минават покрай мен тихо, понякога дори незабелязано, и едва след време разбирам, че точно те са ме задър?...

Аз съм Павлина. Оня ден ми дойде тежко на душата и събрах смелост да отида при кръстник Еньо в кафенето. Нямах друг изход, защото вкъщи всичко се беше струпало наведнъж. Отидох при него и започн...

Отидох на годишния изпит в девическото училище малко по-късно, заедно с чорбаджи Мичо. Не обичам да се бутам из тълпата и да правя излишни любезности. Седнах отпред, както си му е редът за по-пр?...

Понякога си мисля колко лесно можем да загубим всичко, което смятаме за „мое“. Телефонът може да се счупи, дрехите да излязат от мода, парите да свършат, хората да си тръгнат от живота ни. И все...