Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1002 резултата
Христо Фотев – „Колко си хубава!“ (Анализ)
1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА В СТИХОТВОРЕНИЕТО „КОЛКО СИ ХУБАВА!“ Стихотворението „Колко си хубава!“ е включено в стихосбирката „Сантиментални посвещения“, съдържаща и други ...
Звънчето и трагедията на невъзможната любов: анализ на „Аз искам да те помня все така“
Идеята за „Аз искам да те помня все така“ се ражда от съвсем битов повод: заминаването на Дебеляновата приятелка Мария Василева, Звънчето, да учителства в Козлодуй. Анализът проследява как м...
Санаториумът в Горна баня и отказаната помощ: творческата история на „Приказка за стълбата“
Христо Смирненски създава „Приказка за стълбата“ през 1923 г. в санаториума в Горна баня, където се лекува от туберкулоза, и поводът е горчиво личен: партийните функционери от кооперация „Осв...
Пролет моя, моя бяла пролет: анализ на Вапцаровото стихотворение „Пролет“
„Пролет“, стихотворението с прочутия стих „Пролет моя, моя бяла пролет“, е публикувано за първи път след смъртта на поета, в изданието от 1946 г. с предговор на Христо Радевски, и макар да не вл...
Свещеното срещу делничното: „До моето първо либе“ и новата ценностна йерархия
Традиционната култура строго разделя делничното от свещеното, но в нея носители на свещеното са светците, отшелниците и божите служители, а не героите: напускащите патриархалния свят, за да т...
Мястото в стихосбирката и статията „Петрушан“: животът и смъртта в „До моето първо либе“
Две седмици след първата публикация на „До моето първо либе“ през юни 1871 г. Ботев печата статията „Петрушан“, в която отново поставя въпроса за стойността на смъртта в преследване на велики...
Творческа история, жанр и композиция на „До моето първо либе“ от Христо Ботев
Отпечатано за първи път на 22 юни 1871 г. в първия брой на вестник „Дума на българските емигранти“ и включено с езикови редакции в „Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова“ през 1875 г., „До...
След символистите: родовата памет и свободният дух в „Потомка“ от Елисавета Багряна
Появата на Багряна в българската поезия е знаменателна: след поетите символисти тя отново приземява поетичната образност и връща непосредственото, но извисено възприятие на света. Разработ...
„Думи прости“ срещу „томовете ти грамади“: кой има право да разказва миналото. Анализ на стихотворението „История“ от Никола Вапцаров с въпроси и задачи
Може ли историята да бъде разказана с думи прости, а не с грамади от томове? Върху този спор е изградена разработката върху стихотворението „История“ на Никола Вапцаров. В началото е предста...
„Народ се пробужда“: как Преспа престава да бъде лабиринт. Анализ на романа „Железният светилник“ от Димитър Талев с въпроси и задачи
Кога един град престава да бъде лабиринт и започва да има център? Оттук тръгва разработката върху романа „Железният светилник“ на Димитър Талев. В началото е очертан контекстът, в който въз...
„Пусни ме!“: анализ на конфликта в „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски, или как героичният модел се пропуква
Защо борбата на момъка е загубена още преди да е започнала? Върху този въпрос е съсредоточен анализът на конфликта в „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. В началото са очертани двет...
Стихотворение без песен: анализ на „Борба“ от Христо Ботев и въздействието на творбата
Едно от най-реторичните Ботеви стихотворения остава встрани от песенния репертоар на Възраждането, а по-късно се превръща в задължителна декламация. Разработката обяснява как се стига до то...