Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 6070 резултата
Изгубената трилогия и оцелялата трагедия: драматическото действие в „Прикованият Прометей“
„Прикованият Прометей“ е втората част от Есхилова трилогия, чиито първа и трета част, „Прометей Огненосец“ и „Освободеният Прометей“, не са достигнали до нас; годината на поставяне е неиз...
Отговорността пред човешкото и битийното: „Хамлет“ и кризата на хуманизма. Разработка
„Хамлет“ е най-яркият израз на Шекспировата късноренесансова концепция за света: трагедия, родена от кризата в европейския хуманизъм, от съмнението във вроденото благородство на човека и в ...
Културните пластове на бунта: митология, фолклор, поезия и религия в „Септември“ от Гео Милев
Събитията от септември 1923 г. и до днес са предмет на спорове в историческата наука, но следата им в националния и духовния живот е дълбока. Разработката проследява как Гео Милев, възприел идеи...
Мракът и светлината в одата „Левски“ от Иван Вазов. Разработка
Смисълът на Вазовата поезия достига върха си в цикъла „Епопея на забравените“, а разработката тръгва от двата мотива, подтикнали народния поет да го създаде: да възвеличае подвига на българ...
Проблемът за правилния избор в трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир. Разработка
Ренесансът е епоха на човека, и като нейна рожба Шекспир твори само за това най-съвършено същество, носител едновременно на силни чувства и висш разум. Разработката тръгва от тази основа, за д...
Неповторимата двойка: Дон Кихот и Санчо Панса в световната литература. Разработка
Сред гениалните имена на световната литература безсмъртният Мигел де Сервантес, най-известният представител на Ренесанса в Испания, заема своето място най-вече с една двойка герои. Разработ...
Раят на земята: „Септември“ и идеята за преподреждането на света. Разработка
Двадесетте години на XX век са драматични за следвоенна Европа: години на загуби, разочарования, разруха и революции, променили живота и на победените, и на победителите, а духовната криза се о...
Мотивът майка и син в българската лирика и диалогът в „На прощаване“ от Ботев
Мотивът майка и син е сред най-популярните в българската литература и живее в много варианти: прощаване с майката, завръщане при нея, майката като пристан и утеха, съпричастност към майчиното ...
Хора и богове в „Илиада“: епосът отвъд фолклора. Разработка
„Илиада“ тълкува готови образи, мотиви и ситуации с изразни средства, разработени от фолклора, но на по-високо ниво: представянето е по-цялостно и по-систематизирано, и точно затова поемата н...
Търсещият и мислещият човек: концепцията за човека в лириката на Никола Вапцаров
Епохата на 30-те и началото на 40-те години, време на голям исторически прелом, сама налага проблемите на Вапцаровата поезия: тя променя човека, активизира го и го изправя пред важен избор. Разра...
Двете лица на елинското битие: войната и мирът в поемата „Илиада“ от Омир
„Илиада“ никога не е преставала да бъде извор на познание: в нея художествено е отразен животът на древните гърци, битът, поминъкът, културата и нравите им. Разработката чете поемата през ней...
Между Средновековието и новия ден: Ренесансът и личността на Джовани Бокачо
Първото, което трябва да си изясним за Бокачо, е мястото му в контекста на Италианския и Европейския ренесанс. Разработката тръгва от съпоставката между двата мирогледа: универсализмът и пес...