Търсене на материали

1. Предговор   2. Боре Вихор -Боре Вихор    -В кулата край морето    -Самоубиец    -Бачо Киро    -Сто двадесет души    -Марш    3. Видул Фингар -Видул Фингар    -Миналите    -Над него ден изгрява...

Отечество любезно, как хубаво си ти!     Как чудно се синее небето ти безкрайно!     Как твоите картини меняват се омайно!     При всеки поглед нови, по-нови красоти:     тук весели долини, там...

Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели     и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,     меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра,     виши колони непреклонни усп...

Аз искам да те помня все така:     бездомна, безнадеждна и унила,     в ръка ми вплела пламнала ръка     и до сърце ми скръбен лик склонила.     Градът далече тръпне в мътен дим,     край нас, н...

С нечути стъпки в тъмен край отмина     денят, донесъл зной и знойна жад,     и свела небесата, нощ пустинна     лей сълзи над притихналия град.

Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик,  дечица на майка робиня тревожна  и жертви на подвиг чутовно велик —  далеч от родина, в край чужди събрани,

Там, дето се види Балканът високи край дола тракийски, на южна страна, да пуща стремливо плещи си широки, величествен, страшен и прав кат стена:

Надоле! Надоле! Надоле! В студените бездни слезни, където тела полуголи се гърчат край черни стени, де опват се мишци железни и техния удар звъни сред мрака на страшните бездни

Разхождах се един ден към семинарията. Далеч пред мене се простираше заснеженото шосе, безлюдно и пусто, само с безкрайната си върволица телеграфни стълбове, и в някаква умора и безнадеждност...

Другарко, сещам аз, последний час настава,     час сбогом и от теб и от света да зема —     към своя хубав край се вече приближава     на земний ми живот тъжовната поема.

Три вечери поредом обикаля     край Недените пусти двори Бойко,     три вечери въртя го тъмен шемет     и дълги дни подир това мъгла —     и пред очи и на сърце му тегна.

 Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднъж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденицата, разсипания градеж под него и едвам докуца с патерицата си до вратата, дето, отмалял, ...