Търсене на материали
Намерени 336 резултата
Лунната загадка – един от абсурдите на цивилизацията в разказите на Светослав Минков
Разказите на Светослав Минков обогатяват традициите на българската художествена проза през 30-те години на XX век със стиловите особености на диаболизма. Сатирично-гротесковите образи и фант?...
Магията на Йордан Радичков
Съвременният български белетрист и драматург Йордан Радичков е един от най-надарените творци на българската литература. Той е и най-превежданият наш автор в чужбина. Всичко, излязло изпод не?...
„България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес" - („Немили-недраги”). Съчинение разсъждение върху III глава.
В смисловото разгръщане на повестта „Немили-недраги”, Трета глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения, но и с благородните им чувства ?...
Евгений Онегин - Александър Пушкин
Не гордите ще забавлявам: аз дружбата ценя и днес, — бих искал тук да ти представя залог за по-достойна чест; залог за чиста и прекрасна душа, изпълнена с мечта, — поез...
Песен на жената - Никола Вапцаров
Днес тревожния покой дебне в малката ни къща. Стихна боя, мили мой, ала ти се не завръщаш.
Песен на другаря - Никола Вапцаров
Ти не ще се върнеш, Фернандес — днес картечен огън ви помете. Във полето вие като пес неуморно непокорен ветър.
Романтика - Никола Вапцаров
Аз искам да напиша днес поема, в която да диша на новото време стихът. Да тръпнат във нея крилата ?...
Мълчание - Атанас Далчев
Мълчах години непрестанно с опустошен от мисли лоб и днеска от това мълчание излизам аз като от гроб.
Човек бе сътворен от кал - Атанас Далчев
Човек бе сътворен от кал, но днес от желязо е света. Тежко` на мекия! За малко щях да умра от доброта.
Векът! - Иван Вазов
О, tempora, о, mores! Млъкнете вие, бедни хвалители на века, във който назовахте свободен человека: млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес, безумия, с които глушихте ни до днес!
Ще бъдеш в бяло - Пейо Яворов
Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло… А мисля днес; света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина. И ето усъмних се най-подир в невярата трев...
Епопея на забравените - Иван Вазов
Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.