Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 576 резултата
Оноре дьо Балзак – „Дядо Горио“. Конфликт на ценности, страсти и амбиции в романа.
Романът „Дядо Горио“ е своеобразна енциклопедия на нравите в парижкото общество. Като част от „Етюди за нравите“, творбата на Балзак анализира и показва явно прикритата зад лицемерието съ?...
Иван Вазов – „При Рилския манастир“. Два модела на възприемане на природата.
Иван Вазов е първият български поет, който въвежда природата като самостоятелен обект на художествено изображение. В предосвобожденската ни поезия тя е само елемент, скица, декор и има стран?...
Гео Милев – „Септември“. Мотивът за вярата според 12 глава на поемата.
Посветена на човешкия порив към свобода и прогрес, поемата „Септември“ съчетава триединството: оптимизъм, трагизъм и величие, неразривно свързани в борбата за осъществяване на висшите стре...
Гео Милев – „Септември“. Противоречивият художествен свят в поемата.
Динамичните обществени процеси от началото на XX век раждат едно от най-авангардните направления в литературата — експресионизма, плод на усещането за духовна криза в епохата на индустриали?...
Уилям Шекспир – „Хамлет“. Любовта – привидност и притворство.
Трагедията „Хамлет“ е първата от поредицата велики трагедии на Шекспир и най-трудната за театрална и литературна интерпретация. Всяка нова епоха вижда в нея вечните проблеми за изстраданат...
Димитър Талев – „Железният светилник“. Процесът на пробуждане на народностното съзнание и на човешкото достойнство на българина в романа.
Романът на Димитър Талев „Железният светилник“ е осъществен като значително художествено изследване на онова голямо движение на българските народни маси, което определяме като борба за цъ...
Петко Р. Славейков – „Изворът на белоногата“. Жената и мъжът в поемата.
През 1873 г. в списание „Читалище“ Петко Славейков публикува поемата си „Изворът на Белоногата“ — произведение, което разкрива обичта и преклонението на твореца пред силата на духа, благоро?...
Димитър Димов – „Тютюн“. „Никотиана“ — мираж и отрова
След като е усъвършенствал повествователния си талант в романите „Поручик Бенц“ и „Осъдени души“, Димитър Димов закономерно стига до върха в творческата си биография — романа „Тютюн“. И ?...
Втори епизод на разказа „Една българка” на Иван Вазов. „Да сторя това добро... клетнику!”
Вазовият разказ „Една българка” художествено тълкува смисъла на човешкия живот в трагичното българско време на изпитания, на робски страх и позор след разбиването на Ботевата чета. Главнат...
Иван Вазов – “Немили-недраги”. „Бедни, бедни Македонски... Защо не умря при Гредетин?”
Седемнадесета част на Вазовата повест „Немили-недраги” е епилогична. Тя визира следосвобожденското време, когато е създадена и самата творба. Като обобщава художествените внушения за мъче?...
Иван Вазов – “Немили-недраги”. Преминаването на Македонски през Дунава – авантюра или героизъм
Десета част на Вазовата повест „Немили-недраги“ има особен смисъл в „сюжетното развитие. В нея за първи път в художественото настояще се налага истинският образ на българския хъш. В часа на ...
Обобщеният образ на българския хъш в повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов. “Ние сме човеци, ние сме българи”
Повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов извисява патриотизма, жертвоготовността и свободолюбието на българската революционна емиграция в Румъния преди Освобождението. В сложното и неедно...