Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 4397 резултата
„Сам юнак на коня“: анализ на стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене“ от Добри Чинтулов и на зова, който вдига цял народ
Три четиристишия, а въздействието им остава в паметта на цял народ. Разработка върху „Вятър ечи, Балкан стене“ от Добри Чинтулов, която обяснява откъде идва тази сила и защо творбата се чете ...
Зовът, който буди спящите: анализ на песента „Стани, стани, юнак балкански“ от Добри Чинтулов
Анализ на песента „Стани, стани, юнак балкански“ от Добри Чинтулов, който показва защо тази творба е не просто стихотворение, а зов за действие. Началото поставя Чинтулов в контекста на Възр...
Угасналото огнище на хъшовете: анализ на V глава от „Немили-недраги“ на Иван Вазов с въпроси и отговори за смъртта на Странджата
Огнището в кръчмата угасва точно когато си отива и човекът, който го е поддържал. Материалът е анализ на пета глава от „Немили-недраги“ и е построен като поредица от въпроси с подробни отгово...
„Народ без жертви не е народ“: какво значи да си хъш, анализ на трета глава от „Немили-недраги“ на Иван Вазов
Анализ на главата, в която колективният портрет на хъшовете се фокусира върху едно лице и един глас. В началото е обяснено защо Странджата се откроява сред емигрантите и защо неговата реч е см...
„Живот“ или „съществувание“: колективният портрет на хъшовете във втора глава на „Немили-недраги“ от Иван Вазов, литературен анализ
Съсредоточен разбор на една-единствена глава от повестта на Иван Вазов, онази, в която отделните лица от първа глава се сливат в общ образ. Началото обяснява каква е функцията на „съня“ на хъ...
„Балканските орли стоеха в клетка“: анализ на I глава от „Немили-недраги“ на Иван Вазов - битът и всекидневието на хъшовете
Подробен разбор на първата глава от Вазовата повест, подреден по същите въпроси, които се задават в час и на изпит. Началото изяснява откъде идва изразът „немили-недраги“, какво точно означа...
„Цяла една литература“: жизненият път и творческият портрет на Иван Вазов, 7. клас
Един син, изпратен в Румъния да усвои търговския занаят, се връща оттам с хъшовете в паметта си. Оттук нататък биографията на Иван Вазов върви успоредно с историята на нова България и точно то...
Когато звукът стане буква: правописната норма на българския книжовен език. Учебен материал с основните правила и примери
Записването на речта изглежда проста работа само докато не се запитаме кои всъщност са звуковете на езика, коя буква отговаря на всеки от тях и как се отбелязват началото на изречението, собс...
Как една история се превръща в действие на сцената: „Антигона“ от Софокъл. Разработка за основния конфликт, развитието на драматургичното действие и майсторството на трагика
Трагедията на Софокъл се учи трудно, когато действието ѝ остане просто поредица от имена и събития. Тази разработка подрежда „Антигона“ така, че логиката да се вижда: кой срещу кого застава, ...
Под маската на Дионис: театърът и драмата в Древна Елада (учебен материал за античната сцена, трагедията и комедията)
Театърът в Древна Елада е представен тук като цял свят, а не като кратка справка: от наблюдението на Аристотел за вроденото у човека подражание до сцената, на която се ражда третият литературе...
Десетата муза и болката на сетивата: старогръцката лирика и поезията на Сафо. Литературен анализ
Какво се променя в човека, когато престане да пее за героите и започне да пее за себе си? Разработката тръгва от този въпрос и проследява раждането на лириката в Древна Гърция до най-известнот...
Гневът, който движи войната, и скръбта, която я спира: анализ на „Илиада“ от Омир, гневът на Ахил, смиряването и примирието
Три въпроса организират този анализ на „Илиада“: защо гневът е двигателят на цялата поема, какво успява да го укроти и защо творбата на Омир завършва не с победа, а с примирие. Разработката пр...