Търсене на материали

Какво се случва, когато глобусът в час се окаже ученическа глава? Анализът на откъса „География“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич тръгва именно от такива обърнати наопаки училищни ка...

В мрачините стремглаво политнал,     с остър писък разсякъл просторите,     разлюля моя дом като кораб     и разтърси могъщо вратите.

Ползата от историята     Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикн...

Един от най-известните образци на френския символизъм, даден тук в пълен български стихотворен превод. Заглавието е на английски и значението му е обяснено с бележка към текста: меланхолия и ...

Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината — защото той не иска смъртта на грешника, а покаяние и живот, макар че чо...

 Ще запиша тая приказка, както ми бе разказана от човек, който я бе чул от баща си, а баща му — от своя баща, чул я също така от баща си, и така нататък, през повече от триста години предавана от ба...

Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, кое...

Една вечер в мъжкото училище на Бяла черква вдига на крак целия град: любителски спектакъл по драмата „Многострадална Геновева“, която преди трийсетина години е разплаквала бабите и невест...

Ах, гърмят на небето големите, тъмните тъпани,  равнините горят, и високо, и страшно над тях,  като крави в нощта, като крави от блясък окъпани,  идат облаци зли, и потъват просторите в прах. 

Четири стихотворения, в които големият град свети празнично, а под светлините му стоят бедните. Тази публикация събира на едно място цикъла „Децата на града“ от стихосбирката „Да бъде ден“ ...

 Гори във пладнята просторът,     немеят листите от зной.     Прозорецът стои разтворен,     а в стаята умира той.

Като вземеш тъй да се повзреш, па се позамислиш, излиза, че хайле практичен народ сме ний, българите. Истина! Вземете, да речем, например — газените тенекета, и проследете каква роля играят те в ...