Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 2723 резултата
Един заподозрян, никакви доказателства. Мнимата лудост като разследване: анализ на трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир
Разбор на „Хамлет“, който тръгва от простия въпрос защо принцът не отмъщава веднага. Началото поставя творбата в контекста на легендата за убития датски крал и на темата за кръвното отмъщен...
Човекът, който пита, вместо да отмъсти. „Хамлет“ от Уилям Шекспир: анализ на новия ренесансов герой
„Хамлет“ е трагедията, в която Шекспир поставя под въпрос цялата ценностна система на своето време, а този анализ проследява защо принцът на Дания се приема за нов тип герой. Разработката тр...
Есе по морален проблем: „Не за вражда - за обич съм създадена“. Може ли обичта да устои пред заслепената власт („Антигона“, Софокъл)
Може ли човек да отвърне на злото по друг начин освен със зло? Есето тръгва от този въпрос и го поставя чрез думите на Антигона от едноименната трагедия на Софокъл. В началото е формулирано ра...
Прекрасното в образа на Хектор (втори вариант)
Героят на Троя - Хектор е един от най-обаятелните образи в поемата „Илиада” . Той е дело на Омировото хуманно въображение. В никой друг Омир не може да открие такова нравствено извисяване, к...
Шлемът, свален пред детето: прекрасното в образа на Хектор от „Илиада“ на Омир - анализ на героя
Един воин сваля бляскавия си шлем, защото собственото му дете се плаши от него. В тази кратка сцена при Скейските порти се събира всичко, което прави Хектор един от най-обаятелните образи в „И...
Градът като черна гробница: анализ на символно-метафоричната образност и художествените средства в цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Зимата в цикъла на Смирненски не е сезон, а присъда и точно оттам тръгва този анализ: защо поетът избира най-краткия ден и най-дългата нощ, за да покаже живота в крайните квартали. В началото са...
Анализ на раздвоената от пулса на времето героиня в "Потомка"
В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на „Вечната и святата”, на женското начало в българската поезия през 20-те години на XX ве...
Образът на родното в "Да се завърнеш..."
Дебеляновата творба „Да се завърнеш...” е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което пр...
Между приказката и фантастиката в "Дамата с рентгеновите очи"
Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българската литература в началото на XX век. Преводач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладав...
Заслепени от собствената си правота: анализ на образите на Едип и Креон в „Едип цар“ и „Антигона“ от Софокъл
Двама мъдри владетели, всеотдайно предани на своя град, и двамата стигат до катастрофа. Разработката съпоставя Едип и Креон, героите на Софокъл от „Едип цар“ и „Антигона“, и търси отговор за...
Везните на времето: мярата за доброто и лошото в „Антигона“ от Софокъл, анализ
Разбор на въпроса къде минава границата между доброто и лошото в „Антигона“, който тръгва от една привидно проста дилема: погледнем ли драмата от позициите на държавността, оправдаваме Крео...
Свободна дори в смъртта: анализ на образа на Антигона в трагедията „Антигона“ от Софокъл
Разгърнат анализ на образа на Антигона, който тръгва от простия въпрос защо трагедията носи името на героинята, а не на владетеля, и защо именно тя остава в смисловия фокус, макар Креон също да...