Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 7559 резултата
ТЕСТ. Атанас Далчев – „Повест“. Литература – 10 клас (Вариант 5)
1. Каква роля изпълнява надписът на вратата спрямо случващото се вътре? А) Заплаха, която плаши случайните минувачи. Б) Молба, която кани хората да влязат в дома. В) Маска, която прикрива истинат...
ТЕСТ. Атанас Далчев – „Повест“. Литература – 10 клас (Вариант 4)
1. Какво задава началната картина „Прозорците затворени и черни“? А) Удобен уют и сигурност на домашното пространство. Б) Тайна среща с неочаквана щастлива развръзка. В) Изолация и мрак като о...
Есе по морален проблем: „Загубата на човешката идентичност“. Как човек изчезва, без да напуска адреса си (по стихотворението „Повест“ на Атанас Далчев)
Идентичността рядко се губи със скандал; понякога се настанява тихо, като прах върху рамката на снимка. От този образ тръгва ученическото есе, което поставя проблема за загубата на човешката ...
Есе по морален проблем: „Отчуждението на човека от другите и от себе си“. Най-голямата емиграция не е към Америка, а към самотата (по стихотворението „Повест“ на Атанас Далчев)
Отчуждението рядко идва наведнъж: то започва с един затворен прозорец. От тази мисъл се разгръща ученическото есе, което поставя проблема за отдалечаването на човека от другите и от самия себ...
Когато вещите заемат мястото на хората: светът на предметите и Далчевата концепция за самотата в стихотворението „Повест“ от Атанас Далчев, литературен анализ
Стая, в която предметите са по-живи от човека: анализът разчита „Повест“ на Атанас Далчев като стихотворение, в което вещите не са декор, а действащи лица. В началото творбата е поставена меж...
Къща с надпис на вратата и стопанин вътре: анализ на самотата в стихотворението „Повест“ от Атанас Далчев, разбор по образи на достъпен ученически език
Къща, в която живее човек, а на вратата пише, че стопанинът е заминал: анализът разчита това противоречие стъпка по стъпка и с думи, разбираеми за ученик. В началото творбата е поставена във вр...
Жив, а сякаш отсъстващ: самотата зад затворената врата в стихотворението „Повест“ от Атанас Далчев, литературен анализ
Едно стихотворение, в което нищо не се случва, а от това мълчание боли: анализът тръгва от историята на творбата, от първата ѝ поява през 1925 г. и от мястото ѝ в книгата „Прозорец“, за да покаже з...
Есе по граждански проблем: „Братя мои, бедни мои братя…“. Съпричастността не е чувство, а работа: улица с много малки светлини (по цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски)
Един стих, повтарян по пътя към дома в зимна вечер, се превръща в изпит за съвестта: есето тръгва от обръщението на Смирненски и пита къде свършва моето „аз“ и започва нашето „ние“. Текстът е...
Есе по граждански проблем: „Съдбата на бедните в света на цивилизацията“. Цивилизацията не е бетон и стомана, а сърце и съвест (по цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски), втори вариант
Студът в началото не идва от снега, а от безразличието: есето започва с този прочит и превръща въпроса за бедността в мярка за самата цивилизация. Тезата е формулирана в две опорни точки, а отт...
Есе по граждански проблем: „Съдбата на бедните в света на цивилизацията“. Мярката за напредък не е височината на сградите, а броят на протегнатите ръце (по цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски)
Цивилизация, която строи локомотиви, но не стига до човешкото сърце: от този парадокс започва есето за съдбата на бедните и за мярката, с която всъщност се измерва напредъкът на едно общество. ...
„Зловещо гледа всяка с жълти стъклени очи“: трагичната съдба на човека в големия град, анализ на цикъла „Зимни вечери“ от Христо Смирненски картина по картина
Прозорците в този град не са топли очи на дом, а жълти стъкла, които гледат зловещо: анализът тръгва от този детайл, за да покаже как Смирненски превръща зимния пейзаж в диагноза за човешката с...
Есе на тема: „Децата на града“. Къща с много прозорци, или зимната вечер в квартала през очите на ученик (по мотиви от „Зимни вечери“ на Христо Смирненски), втори вариант
Градът вечер диша като огромно животно, а най-важното в него не са витрините, а прозорците: есето тръгва от една вечерна разходка и се вглежда в лицата, които зимата прави най-видими. Текстът е ...