Търсене на материали

Бе пролет като всяка божа пролет.     Бе ден подир дъждовна нощ: сияен.     Прозорците на къщите блестяха,     блестяха керемидените стрехи,     блестеше мократа зеленина

Часовете капят върху пода.     Ти не спиш и слушаш сред нощта     стоновете кротки на комода     и бръмчението на съня.

Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни     на взбунено море, пияно от несдържната си мощ —     под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни,     тук всеки ден е ден без отдих, безсъ?...

Денят за труд е отреден,     за сласт и мирен сън — нощта,     а що е нощ и що е ден     за нас, изгнани из света?

Да се завърнеш в бащината къща,     когато вечерта смирено гасне     и тихи пазви тиха нощ разгръща     да приласкае скръбни и нещастни.     Кат бреме хвърлил черната умора,     що безутешни...

Спи градът в безшумните тъми.     На нощта неверна верен син,     бродя аз — бездомен и самин —     а дъждът ръми, ръми, ръми…

Аз умирам и светло се раждам —     разнолика, нестройна душа,     през деня неуморно изграждам,     през нощта без пощада руша.

С нечути стъпки в тъмен край отмина     денят, донесъл зной и знойна жад,     и свела небесата, нощ пустинна     лей сълзи над притихналия град.

Сам си — и в треска, между тия     оголени стени; вторачен     гъстеещ полумрак наднича,     подава се от всеки кът;     камина без топливо,     отворена — уста готови     проклятие да изрек?...

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени     две тъмни сенки: там зад бялата завеса,     де лампата гори, в поле от светлина,     две сенки на нощта… Сами една пред друга,     сами една за друга в...

Ден денувам — кътища потайни     нощ нощувам — пътища незнайни;     няма тато, нито мама —     тато да ругае,     мама да ридае…     Леле моя         ти Пирин планино!

Недей дочаква и зори, Върви ори, ори, ори… Като няма прокопсия, Плюл съм в тази орисия! Немигнал, ставай: ей, месец още насред небето, дълбока нощ е.