Търсене на материали

Аз се моля богу с тези думи:  Боже мой, създателю на всичко  във всемира видим и невидим!  Господ-дух прати ми животворен  да ми вдъхне във сърцето слово,

В класа прочут художник стана     немирната Румяна.     Човеци, пилета, цветя     цял ден рисува тя.     Но где рисува тя, кажете?     Къде?     По чиновете!

Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя.     Та, казват-разказва...

Разказ, който тръгва от времето, когато боговете живеели по върховете на големите планини, а хората по полята и горите били щастливи и свободни. В стъклено-кристален замък на най-високия връх ...

Ти не ще се върнеш, Фернандес —     днес картечен огън ви помете.     Във полето вие като пес     неуморно непокорен ветър.

Сънно тракат     релсите във мрака.     От умора     ставите болят.     Някой би въздъхнал:     „Не очаквам…“     Не! Очаквам!     Чака ме светът.

След като се навечеряха, чичо Митуш, Аго и Марин си легнаха на завет, между две кладни. Цял ден те бяха работили около вършачката сред шум, сред прах, сред жега. И да искаха, не можеха да си кажат ...

Омръзнаха ми твойте пусти думи  омръзнал си ми много, дядо попе,  в гърдите пари като смърт куршума  и гният по хармана мойте снопи.

 Голите мъдреци гледат господа как седи на небето в своя престол, лицеприятствуват и с молитви, с тамян кадят носа на дявола, дано го прогонят от света, а не виждат, че дяволът е в кръвта, в умов...

На годините бързеят всичко отнася.     И сърцето най-сетне умира.     С безразличие ти отминаваш врага си,     преставаш да искаш и дириш.

 Гори във пладнята просторът,     немеят листите от зной.     Прозорецът стои разтворен,     а в стаята умира той.

Човек бе сътворен от кал, но     днес от желязо е света.     Тежко` на мекия! За малко     щях да умра от доброта.