Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 77 резултата
Отговор на литературен въпрос: Защо Моканина извиква: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“?
В разказа „По жицата“ викът на Моканина „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“ е един от най-силните и трогателни моменти. Тези думи са кратки, но в тях се събира цялата болка, която овчарят ...
Междутекстови връзки между „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо пътува“, „Неразделни“, „Заточеници“, „По жътва“ и „По жицата“
Междутекстовите връзки между тези шест произведения могат да се проследят като един общ разговор за човека, обществото и изпитанията, през които минава – в любовта, в отношенията с родината, ...
План за урок: „Странник“ на Христо Ботев
1. Въведение – Епоха, автор, творба (5–7 мин) Учителят към класа: „Днес влизаме в Ботевия свят – време на Българското възраждане. Това е епоха на борба за свобода и права. Христо Ботев е поет и пу...
Есе на тема: „Свое и чуждо“ по „Изворът на Белоногата“ на Петко Славейков
Когато човек чете „Изворът на Белоногата“, пред очите му се появява едно просто, чисто място: извор, поляна, мома с бели менци. Но зад тази простота стои голям въпрос – какво е „свое“ и какво ?...
План за урок: Йордан Йовков – „Песента на колелетата“
Клас: 12. клас Продължителност: 2 учебни часа Цел на часа: да разберем как Йовков мисли за труда и творчеството, как изгражда образа на майстора Сали Яшар и какво означава „песента“ на колелета?...
„Песента на колелетата“ от Йордан Йовков – трудът като творчество и път към доброто (Анализ)
В художествения свят на Йордан Йовков темата за труда и творческото начало е постоянно присъствие – тя започва да се оформя още в ранните му военни разкази и достига своята прояснена, човечн?...
Йордан Радичков и „Ноев ковчег“: памет, мит и човечност (Анализ)
Йордан Радичков мисли за миналото като живо настояще, което непрестанно говори чрез спомена, мита и легендата, и затова неговата проза изглежда едновременно стара и нова – тя припомня архети...
„История“ на Никола Вапцаров – поема за паметта, за болката и за човешката смелост (Анализ)
Никола Вапцаров е поет на преходен и тревожен исторически момент – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век. Той пише тогава, когато настоящето е драматично, а бъдещето – несигурно и изпълнено ...
Есе на тема: „Проблемът за социалната съпричастност“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Когато четем „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, имаме чувството, че вървим през един град, който не е само географско място, а цяло човешко състояние. Мракът, мъглата, скрежът, пустите улици...
Есе: „Вярата на модерния човек в съвременния свят“ по стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров
В съвременния свят човекът живее в една постоянна динамика, в която се преплитат надежди и разочарования, труд и безсъние, блянове и провали. Всекидневието е белязано от ускорени технологии, ?...
Абсурдите на родното и чуждото в „Балкански синдром“ – интерпретативно съчинение
В комедията „Балкански синдром“ Станислав Стратиев ни кани не просто да се посмеем, а да погледнем в огледалото на собственото си всекидневие. На сцената се срещат два свята – „родното“ и ?...
„Железният светилник“ – между родното и чуждото (Анализ)
Романът „Железният светилник“ на Димитър Талев е книга за раждането на ново съзнание – и в една къща, и в един град, и в един народ. Той показва как „родното“ се търси, пази и изковава в битка ...