Търсене на материали

1. Към кого е насочен призивът в началото на стихотворението? А) Към робския народ Б) Към турския завоевател В) Към балканския юнак Г) Към лирическия говорител 2. Какво трябва да направи юнакът с?...

Прочети текста и отговори на въпросите от 1. до 5. Малкото писмо В един дъждовен ден Яна стоеше до прозореца. Капките се стичаха по стъклото като сълзи. Момичето беше тъжно – не беше получавала ?...

1. Какъв е основният конфликт в стихотворението? А) Изборът между любовта и смъртта Б) Противоречието между спомена и настоящето В) Разликата между реалността и илюзията Г) Борбата между надеж?...

Нощта беше покрила всичко с гъстия си мрак, а над Искърската клисура тегнеше тишина. Водите на реката шумяха тъжно в тъмнината, сякаш оплакваха нещо. В далечината, сред черните сенки на високи?...

Прочетете текста и отговорете на въпросите (1. – 4.). Виненочервеният гранат е камък на месец януари, който зарежда с енергия и постоянство всеки, който го носи. Февруарският камък – аметистът, ?...

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 4. Първите писмени свидетелства за привързаността на хората към скъпоценния камък датират отпреди 3 000 години. Още тогава в Индия диамантите са б...

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1 .— 4. Имало едно време малка долина в Централна Азия, която била охранявана от ято птици и хиляди отровни змии. Тази долина била земята на диамантит?...

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1 .— 4. Имало едно време малка долина в Централна Азия, която била охранявана от ято птици и хиляди отровни змии. Тази долина била земята на диамантит?...

— Опита ли го, Тодоре?     — Опитах го, опитах го, отче!     — Е?     — Тънко, вкусно и рязко, рязко! На езика сладни, а в очите изкарва сълзи. Само една капчица ла вкусиш, и ще се оближеш като кот?...

Боричкания, сълзи, кърви…     Боричкания, сълзи, кърви: —     последни сме — да бъдем първи!         Човешка суета.     „Честит“ бил царят, „клет“ бил робът —

С нечути стъпки в тъмен край отмина     денят, донесъл зной и знойна жад,     и свела небесата, нощ пустинна     лей сълзи над притихналия град.

Как бяха скръбни мойте детски дни!     О, колко много сълзи спотаени!     Тук първи път се моя взор стъмни     и безпощадна буря сви над мене.