Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 47 резултата
„Народ се пробужда“: Родното и чуждото в трета част на „Железният светилник“ – Анализ
Третата част на „Железният светилник“ носи знаково заглавие – „Народ се пробужда“. Не е случайно, че още преди началото звучат народни песни: „Ветерот вее, Вардар лелее!“ и „Се разбуди и н...
Анализ на III глава от повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов
В трета глава Вазов показва как в един обикновен ден в кръчмата на Знаменосеца незабележимото „долу“ на емигрантския живот внезапно се превръща в „горе“ – в сцена, на която хъшовете разпоз...
От патриархалния уют до „сюблимното безумство“ – духовното пробуждане на българина в „Гост“, „Новата молитва на Марка“ и „Пиянство на един народ“ от „Под игото“ на Иван Вазов. Анализ с въпроси и отговори
Цялостният материал е структуриран като мащабен сравнителен анализ на три ключови глави от романа „Под игото“ – „Гост“, „Новата молитва на Марка“ и „Пиянство на един народ“, чрез които с...
ТЕСТ. Петя Дубарова – „Посвещение“. Литература – 12 клас (Вариант 4)
1. Какъв жанров тип най-точно описва творбата? А) Патетична гражданска ода с колективен говорител „ние“ Б) Любовна лирическа изповед с диалогична адресираност към „ти“ В) Епическа поема с фа...
ТЕСТ. Иван Вазов – "Българският език". Литература – 7 клас (Вариант 7)
1. Каква основна роля изпълнява одата „Българският език“ според лирическия говорител? А) Да изрази любовта към природата Б) Да отрази историческо събитие В) Да защити езика от незаслужена кле...
ТЕСТ. Човекът и природата. Обобщение. Литература – 6 клас (Вариант 8)
1. Кое чувство се усеща най-силно в стихотворението „Хубава си, моя горо“? А) Ярост Б) Възхищение и носталгия В) Ревност Г) Отегчение 2. Как гората „говори“ на лирическия герой според Каравелов?...
Лирическият говорител във „Вятър ечи, Балкан стене“
1. СМИСЛОВИТЕ ЧАСТИ И СЛОВОТО НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГОВОРИТЕЛ: Това кой говори в творбата, определя основните смислови части в нея – първата, в чийто център е образът на юнака водач, и втората – предст...
Изборът на едно дванайсетгодишно момче: анализ на поемата „Хайдути“ от Христо Ботев
Син на хайдушки войвода, дете на дванайсет години, което вече знае какво иска от живота си, и майка, която иска точно обратното. Разработката разглежда „Хайдути“ от Христо Ботев именно през т...
Слепите обитатели на един земен рай: анализ на одата „Отечество любезно“ от Иван Вазов с въпроси и отговори
Защо Вазов нарича собствените си сънародници „чужденци“ в най-красивата земя на света? Около този парадокс е построена цялата разработка, която върви по седем последователни въпроса върху ...
Две писма, разминати във времето: анализ на „Евгений Онегин“ от Александър Пушкин и на драмата на несъвпадението
Романът в стихове започва като светска история, а завършва като разказ за пропуснатото време. Разработката тръгва точно оттам: от главата, в която едно момиче се решава да напише писмо, и стиг...
Коледа в народния календар: празникът, трапезата на Бъдни вечер, бъдникът и коледуването, учебен текст за 5. клас
Един празник, в който християнското Рождество и много по-старият култ към Слънцето стоят един до друг. Оттам започва този учебен текст за Коледа и оттам нататък всеки обичай получава своето о...
„Хляб“ или „хлеб“: урок за устните форми на езика, за териториалните и социалните диалекти, за жаргона и сленга
Защо в едно село казват „хляб“, а на сто километра оттам „хлеб“? Отговорът на този въпрос е и входът към целия урок за устните форми, в които съществува езикът. Началото поставя основата: ези...