Търсене на материали

Главата „Урок по география“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич е смешен, но и много смислен разказ за училището, за начина на преподаване и за това как понякога възрастните искат децата ...

1. Коя е основната тема на разказа? А) Приключение и търсене на съкровище. Б) Борба за власт между богати съседи. В) Милосърдие и помощ към хора в беда. Г) Победа в голямо спортно състезание. 2. Кой ...

1. Защо в началото е описано толкова подробно палтото на Серафим? А) За да се разкрие, че той е най-богатият в селото. Б) За да се обясни откъде точно е купено палтото. В) За да се покаже, че той се г...

Павлина е образът на обикновената млада жена от селото, която носи на гърба си цялата тежест на бедността и семейното страдание. В разказа тя се появява внезапно в кафенето на Еню – не като чо...

Еню е човекът, около когото се развива действието в разказа, защото той държи кафенето на мегдана и е като „център“ на селската общност – там хората минават, спират, говорят, молят за помощ. О...

Ангелите в моя живот не слизат от небето с бели криле. Те не светят и не се чуват отдалеч. Минават покрай мен тихо, понякога дори незабелязано, и едва след време разбирам, че точно те са ме задър...

Един летен ден към кафенето на Еньо идва странен, бедно облечен човек с дълго зимно палто, смачкано бомбе и цървули. Еньо първо не го познава, но после разбира, че това е Серафим – скитник от гр...

Серафим е беден, странен на вид, но много добър човек. Той не е „нито селянин, нито гражданин“ – идва от града, но обикаля селата, за да си търси работа. Появява се по тези места през определено ...

Често хората правят изводи за другите само по това, което виждат отвън – по дрехите, по вида, по първото впечатление. Но външността може да лъже. Затова е измислена мъдрата мисъл: „Не съдете за...

Аз съм Павлина. Оня ден ми дойде тежко на душата и събрах смелост да отида при кръстник Еньо в кафенето. Нямах друг изход, защото вкъщи всичко се беше струпало наведнъж. Отидох при него и започн...

Аз съм Серафим. Оня ден, посред лято и голяма жега, тръгнах към кафенето на бай Еньо. Бях навлякъл дълго зимно палто, както винаги си ходех, и носех на рамо малко чувалче. Палтото ми беше старо и ...

Аз съм Еньо и държах кафенето на мегдана. Един летен ден, в голямата жега, седнах отпред на сянка и видях как към кафенето ми идва един чудноват човек – нито селянин, нито гражданин, дрипав и ок...