Търсене на материали

Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише. Но на мен предгов...

Разказ, който тръгва от времето, когато боговете живеели по върховете на големите планини, а хората по полята и горите били щастливи и свободни. В стъклено-кристален замък на най-високия връх ...

Един бял гъсок — бял отдолу, от човката чак до опашката, но с леки пепеляви петна по гърба и по крилата — стои под салкъма, близо до каменното корито, в което наливат вода за кокошките и от коет...

С трион в едната ръка (той го държеше тъй, като че ей сега ще почне да реже) и с брадва, преметната на другата, чичо Митуш заоглежда салкъма пред господарската къща. Голямо дърво — черен дебел дъ...

- Вечната     - Потомка     - Към нея     - Невяста     - Послушница     - Майчина песен     - Сребърна сватба     - Жертвата     - Като слънце     - Святата

1. Към родината 2. Среща на гарата 3. Мадригал 4. Нейде в Русия 5. Карловарска балада 6. Сбогуване с Карлови Вари 7. Див бурен 8. Гостенка 9. Ловният замък на „Морицбург“ 10. На един приятел 11...

Рано в света неделя отец Игнатий се метна на своето пъргаво врано конче, прекръсти се, излезе из широките манастирски порти и се спусна надолу към полето да обиде ниви и ливади.     Зад сините ...

Той не ни е вече враг —     живите от враговете     бурна ги вълна помете     нейде към отсрещний бряг.     Ето, в хлътналия слог     легнал е спокойно бледен     с примирена скръб загледан ...

 „Нагоре, към върха!“ И глъхне далече     зад пътника глъка и шум нетърпим,     и чезнат равнища пребулени вече     зад него, там доле, от пластове дим.     И пресния въздух на утрото хладно ...

Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая страшна...

Разхождах се един ден към семинарията. Далеч пред мене се простираше заснеженото шосе, безлюдно и пусто, само с безкрайната си върволица телеграфни стълбове, и в някаква умора и безнадеждност...

Другарко, сещам аз, последний час настава,     час сбогом и от теб и от света да зема —     към своя хубав край се вече приближава     на земний ми живот тъжовната поема.