Търсене на материали

Може ли човек да отвърне на злото по друг начин освен със зло? Есето тръгва от този въпрос и го поставя чрез думите на Антигона от едноименната трагедия на Софокъл. В началото е формулирано ра...

Един воин сваля бляскавия си шлем, защото собственото му дете се плаши от него. В тази кратка сцена при Скейските порти се събира всичко, което прави Хектор един от най-обаятелните образи в „И...

Зимата в цикъла на Смирненски не е сезон, а присъда и точно оттам тръгва този анализ: защо поетът избира най-краткия ден и най-дългата нощ, за да покаже живота в крайните квартали. В началото са...

В елегиите на Димчо Дебелянов индиви­дуалните, родовите и универсалните цен­ности се намират във взаимовръзка. От­правна точка е родовото чувство, изку­шаващо лирическия говорител да предп...

Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българс­ката литература в началото на XX век. Пре­водач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладав...

Драмата като литературен род в  древноелинското общество има определена социална функция, ориентирана към нравствените ценности на Античността - епоха, издигнала в етична норма хармонията ...

Имало едно време една красива страна с великолепна природа. В нея живеели хора от различни раси, които обаче не се разбирали особено добре. Отначало те уж си разделили териториите, но после вс...

Съпоставителен анализ на двете сестри в трагедията „Антигона“ от Софокъл, който проследява как от пролога до финала контрастът между тях постепенно прераства в сходство. Началото се връща ...

Според Аристотел героите на Софокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят. Последователни и безкомпромисни в действията си, твърди и уверени, те се подлагат на изпитания, жертв...

Виталните сили на първичното като природна даденост на човека и житейски изстраданото „сплитат” възел в душата на Хайтовия герой - Рамадан. „Семето” на духовно проз­рение и на трагично мис...

Хайтовите „Диви разкази” въздействат и омагьосват читателя така, че той се пречис­тва чрез нравствения катарзис на героите, гневи се, страда и носи своята съпричаст­ност към орисията на изп...

Душевното страдание е най-изпепеля­ващата и самоунищожителна болка, ко­ято разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между ...