Търсене на материали
Намерени 2196 резултата
Анализ на раздвоената от пулса на времето героиня в "Потомка"
В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на „Вечната и святата”, на женското начало в българската поезия през 20-те години на XX ве...
Споменът - сън в "Помниш ли, помниш ли..."
Който е влизал в родния дом на Димчо Дебелянов в Копривщица, скътан зад високия зид сред зеления покой, ще може осезаемо да си представи разочарованието на младия човек от не-гостоприемство...
Пътят и споменът в "Да се завърнеш..."
Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото. Той пряко се свързва с мотивите за пътя и пътуването в художес...
Човешката същност между реалното и фантастичното - "Дамата с рентгеновите очи"
Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е същес...
Диалогът - художествено средство на поетичния спор - "Песен за човека"
Вапцаровата поезия е един широко отворен диалог със света на човека и човешкото в него. Откриването на хуманното зърно във вътрешния свят на лирическия герой е първопричината за поява на ди...
Между приказката и фантастиката в "Дамата с рентгеновите очи"
Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българската литература в началото на XX век. Преводач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладав...
Променената гледна точка за света на героя в "Приказка за стълбата"
В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски поставя проблема за промяната, довела до деградация на човешката личност. Той е интерпретиран чрез приказния мотив за Дявола, който застава на ...
Възловият тайнопис на човешката изповед - "Дервишово семе"
В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в своя разказ „Дервишово семе”. Словото на заклинателя, на дервиша - на пазителя на рода, оживява със свещения глас...
Образите на Едип и Креон
Драмата като литературен род в древноелинското общество има определена социална функция, ориентирана към нравствените ценности на Античността - епоха, издигнала в етична норма хармонията ...
Мярата за "доброто" и "лошото" в "Антигона
Пети век преди новата ера, под небето на Тива, на театрална сцена се играе трагедията на Софокъл "Aнтигона". Годините сте заличат много - сте се изгубят подробностите от бита , ще се променят дек...
„Антигона” - трагедия за силната и непреклонна личност
Трагедията “Антигона” на Софокъл отразява мисловните търсения на своето време, вечните въпроси за човека и неговия житейски избор. Те получават израз в ефектния образ на Антигона, впечатл...
Драмата на непримиримостта в "Антигона" на Софокъл
Според Аристотел героите на Софокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят. Последователни и безкомпромисни в действията си, твърди и уверени, те се подлагат на изпитания, жертв...