Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 2341 резултата
Уилям Шекспир - сонет 91 и сонет 130
Кой с ловкост се гордее, кой — с предци, кой — с дом разкошен или с модни дрехи, кой — с кучета, соколи и жребци, кой — с хубост, кой — с воински успехи; тъй всеки тук си има дреб...
Пространно житие на Константин-Кирил Философ - Климент Охридски
Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината — защото той не иска смъртта на грешника, а покаяние и живот, макар че чо...
Любов - Сафо
На боговете равен ми се струва оня, който, до тебе приседнал, те слуша тъй сладко да говориш и да се смееш нежно-шеговита.
Принцът и просякът - Марк Твен
Ще запиша тая приказка, както ми бе разказана от човек, който я бе чул от баща си, а баща му — от своя баща, чул я също така от баща си, и така нататък, през повече от триста години предавана от ба...
Главатарят, който искал да плени месечината - Турска народна приказка
Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя. Та, казват-разказва...
Песен на жената - Никола Вапцаров
Днес тревожния покой дебне в малката ни къща. Стихна боя, мили мой, ала ти се не завръщаш.
Огняроинтелигентска - Никола Вапцаров
Сънно тракат релсите във мрака. От умора ставите болят. Някой би въздъхнал: „Не очаквам…“ Не! Очаквам! Чака ме светът.
Първескиня - Йордан Йовков
Марин измъкна от руклата едно късо, по-гладко и по-тънко дърво и колкото да не е с голи ръце, мушна го под мишницата си. Двамата с Ерофима те излязоха от чифлика. Всеки държеше в ръцете си по кома...
Вълчицата - Йордан Йовков
Преди още вълчицата, за която се мислеше, че се увълчила в нивите, да почне да прави пакости, Петър овчарят беше я виждал и знаеше, че се навърта из тъдявашните места. Само че, както се вижда, по р...
Борба до смърт - Йордан Йовков
След Богоявление хвана тежка зима. Нощем, под бледните лъчи на месеца, снегът блещеше като стъклен. Или небето потьмняваше пак и започваше да вали сух ситен сняг, който вякаш не падаше на земят...
Гибел (Страшна смърт ли беше...) - Никола Фурнаджиев
Страшна смърт ли беше то за всички ни, кой в мъглите мечът им пречупи? Аз видях вратите с креп окичени и в нивята - в кърви двата трупа.
Децата на града - Христо Смирненски
В стихосбирката си „Да бъде ден” (1922г.), Смирненски пише няколко стихотворения, посветени на социално онеправданите в големия град. Така се оформя своеобразен цикъл (”Децата на града”), в кой...