Търсене на материали

Во стаичката пръска аромат     оставена от тебе китка цвете,     тоз аромат душата ми в мечти     при теб унася, свидно мое дете.

Другарко, сещам аз, последний час настава,     час сбогом и от теб и от света да зема —     към своя хубав край се вече приближава     на земний ми живот тъжовната поема.

Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина —

Погребаха го там, де мъртвите погребват,     там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,     железни обръчи-огради де обсебват     надгробни камъни все с мъртви имена.

Три вечери поредом обикаля     край Недените пусти двори Бойко,     три вечери въртя го тъмен шемет     и дълги дни подир това мъгла —     и пред очи и на сърце му тегна.

Като оназ вечерница в небото,     една бе в село Ралица девойка,     и цяло село лудо бе по нея.     Сиротно чедо беше тя. Отколя     замина нейний татко по гурбет —

O love, I am not but love.     Shelley Алпийските вършини с леден поглед     намръщено се взират към Лагорн,     о чийто цветни брегове морето

Спи езерото; белостволи буки     над него свождат вити гранки,     и в тихите му тъмни глъбини     преплитат отразени сянки.

Отмахна той завесите и тихо     застана пред отворений прозорец.     Таинствена и чудна лятна нощ     полухваше с дихание си морно     и лееха над сънний мир приветно

Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г....

  Не пей ми се. И защо ли да пея в тез години аз в каквито живея! Как ся пеят славни песни за стари, тамо, дето днешните са заспали?

Видиш ли долу в полето, дет ся мержеят, чернеят дестина дръвя върбови? Там било село Бисерча в стари години, отколе, там се родила, живяла мамина мила Гергана.