Търсене на материали
Намерени 237 резултата
Во стаичката пръска аромат… - Пенчо Славейков
Во стаичката пръска аромат оставена от тебе китка цвете, тоз аромат душата ми в мечти при теб унася, свидно мое дете.
Псалом на поета - Пенчо Славейков
Другарко, сещам аз, последний час настава, час сбогом и от теб и от света да зема — към своя хубав край се вече приближава на земний ми живот тъжовната поема.
Неразделни - Пенчо Славейков
Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина —
Баща ми в мен - Пенчо Славейков
Погребаха го там, де мъртвите погребват, там, дето всякой гроб е знак на мъртвина, железни обръчи-огради де обсебват надгробни камъни все с мъртви имена.
Бойко - Пенчо Славейков
Три вечери поредом обикаля край Недените пусти двори Бойко, три вечери въртя го тъмен шемет и дълги дни подир това мъгла — и пред очи и на сърце му тегна.
Ралица - Пенчо Славейков
Като оназ вечерница в небото, една бе в село Ралица девойка, и цяло село лудо бе по нея. Сиротно чедо беше тя. Отколя замина нейний татко по гурбет —
Сърце на сърцата - Пенчо Славейков
O love, I am not but love. Shelley Алпийските вършини с леден поглед намръщено се взират към Лагорн, о чийто цветни брегове морето
Спи езерото… - Пенчо Славейков
Спи езерото; белостволи буки над него свождат вити гранки, и в тихите му тъмни глъбини преплитат отразени сянки.
Cis moll - Пенчо Славейков
Отмахна той завесите и тихо застана пред отворений прозорец. Таинствена и чудна лятна нощ полухваше с дихание си морно и лееха над сънний мир приветно
Основни периоди на българския печат в Османската империя. Петко Славейков като журналист и публицист.
Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г....
Не пей ми се - Петко Славейков
Не пей ми се. И защо ли да пея в тез години аз в каквито живея! Как ся пеят славни песни за стари, тамо, дето днешните са заспали?
Изворът на Белоногата - Петко Славейков
Видиш ли долу в полето, дет ся мержеят, чернеят дестина дръвя върбови? Там било село Бисерча в стари години, отколе, там се родила, живяла мамина мила Гергана.