Търсене на материали

Млъкни, канарче, у кафез,     не пей ми песен сладкоречна,     напомня ми тъжовно днес     станалото в страна далечна!

Зима дойде, сняг захвана,     няма птиче да запей,     вред студено вече стана,     всякой тича да се сгрей.

Вятър вей, гори вълнува,         в планината тътен;     вихър по поле върлува,         въздухът подмътен.     Я какви са, виж, над мене         облаци бухлати,

Орел и рак и щука,     не зная по каква сполука,     такваз им работа дошла     да теглят наедно кола.     И ето те са впрягат,     напъват са, напрягат,     ей тъй, че ще са пукнат чак,     а пус...

Пристигна пролет радостлива,     приятен ветрец тихо вей;     ни мраз, ни ранина мъглива,     а слънчицето топло грей.

Пенчо е ерген,     но не е учен.     Не знай да чете,     никой го не ще     за чиновник млад.     Няма занаят,     стана той пъдар,     после говедар…

Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи. Пенчо бре, чети! Муси се, сумти. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще…

Мина ся късна вечеря, време петляно настава; силна му буря вееше; буен дъжд рукна отгоре, Бойка от къщи излиза, буря й в нищо не бърка, буен дъжд воля не спира…

И рекъл бях: „Аз няма веч да плача за тежките на тоз народ беди!“ Ожесточен, пощада му не рачах: „Да тегли — думах с яд, — нал тъй мъжди.“

Ни лъх не дъхва над полени… Ни лъх не дъхва над полени, ни трепва лист по дървесата, огледва ведър лик небето в море от бисерна роса.

Фрина Отдавна спят Атини в сън дълбок, от празненствата на Деметрис морни; и мяркат се по месечина само самотни люде, низ свещений път

Той и сам не знае кога е роден, но като го запитат, казва, че сега е на 36 години. Родното му градче, Грасдорф, е скътано в една гънка от росните поли на Харц, оная величествена планина, която лежи к...