Търсене на материали

Аз имах другар,     добър другар,     но… кашляше лошо.     Той беше огняр —     пренасяше с коша кюмюр,     изхвърляше сгур     дванадесет часа на нощ.     Аз помня очите     на този огняр...

Тя искаше да влезе с първа смяна,     ала моторът изруга         сърдито     „Не може тъй,         аз тук съм отговорен,     без марка где?         Виж, портиера питай!“     Но тя бе някак ст?...

 * Конници    * Съвест    * Вълци    * Гибел (Страшна смърт ли беше...)    * В нивята    * В кръчмата    * Бежанци    * Пролетен вятър    * Дъжд    * Утро (На слънцето запалената мутра...)    * Любов  ...

Ах, гърмят на небето големите, тъмните тъпани,  равнините горят, и високо, и страшно над тях,  като крави в нощта, като крави от блясък окъпани,  идат облаци зли, и потъват просторите в прах. 

Белите ни кърпи пеят сред житата,  ой голямо златно слънце над света,  огънят трепери кървав над сърцата  и гори отдолу пламнала пръстта.

Огромен змей е лятото в пустините  гори задъхан въздуха до смърт  и слънцето гори върху къпините,  къпините и нивите кипят. 

На слънцето запалената мутра  гори над необлегните жита,  вървиме и пред нас е синьо утро  и веселата радост на пръстта.

Моя едра жена, моя топла и родна земя,  прелъстен от звъна на пръстта, от вика на пустинните влюбени,  тича тъмен дъждът и разгонил космата снага,  ще преспи тази нощ, ще лежи в твойте пламнали...

Моя майко и моя кръщелнице,  полудяла и огнена пролет,  дето весело биеш в кепенците  и лудуваш над влажните клони! 

Издигна се огромен месец снощи  като свиня нощта се черна тръшна  и вятъра лети и бие още  над урвите и сламените къщи.

Омръзнаха ми твойте пусти думи  омръзнал си ми много, дядо попе,  в гърдите пари като смърт куршума  и гният по хармана мойте снопи.

Не знам дали ще трябва още  да бъдеме така добри,  кръвта гори, блести от снощи  и мрак поляните покри.