Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 3493 резултата
Алените спирали върху белия сняг: човекът пред знаците на природата в „Нежната спирала“ на Йордан Радичков. Анализ
Алени спирали, изписани върху белия сняг: с този образ природата отговаря на човешката агресия в разказа „Нежната спирала“. Анализът въвежда най-напред особеността на сюжета, който се отказ...
Любовта, осмисляща живота: „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев. Анализ
Голяма любов във време на разрушения и смърт. Анализът на „Крадецът на праскови“ тръгва оттам и показва как Емилиян Станев прониква в най-потайните кътчета на човешката душа. В началото е пр...
„Всеки човек е роб на собствените си съблазни“: анализ на романа „Тютюн“ от Димитър Димов, „Никотиана“ като мираж и отрова
Едно жълто растение подчинява съдбите на всички в романа: и на онези, които мечтаят за върха, и на онези, които вече са го стигнали. Оттук започва разработката върху „Тютюн“ на Димитър Димов. ...
„Човекът, чарк в машината на Новия свят“: план-тезис за съчинение разсъждение по пътеписа „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов
Пътеписът разказва за едно пътуване, но в „До Чикаго и назад“ по-важно от маршрута е онова, което Алеко Константинов вижда и премисля. Върху тази основа е изграден подробен план-тезис за съчи...
„Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!“: човекът пред величието на природата. Анализ на пътеписа „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов
„Чудо на природата!“ е възклицанието, с което Алеко Константинов посреща Ниагара, и анализът проследява какво стои зад него. Разработката е съсредоточена върху най-поетичната част на пътепи...
Митът, който се самоотрича: Новият свят в пътеписа „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов. Анализ за 7. клас
Алеко е българският „хаджия“ на Новия свят: с този парадокс тръгва разработката за пътеписа „До Чикаго и назад“ и за срещата на българина от бедна следосвобожденска България с Америка. Нач...
Едно име срещу пет века позор: лирическото встъпление на одата „Опълченците на Шипка“ на Иван Вазов, анализ
Одата „Опълченците на Шипка“ затваря цикъла „Епопея на забравените“, а лирическото ѝ встъпление е мястото, където Вазов влиза в открита полемика с хулителите на българщината. Разработката...
„Не може, синко, не може...“: анализ на втория епизод от разказа „Една българка“ на Иван Вазов, милосърдието срещу робския страх
Защо разказът се връща назад точно след срещата на брега на реката? Отговорът на този въпрос е началото на разработката върху втория епизод от „Една българка“ на Иван Вазов. В началото е изя...
Една от многото или единствената: образът на баба Илийца в „Една българка“ от Иван Вазов. Анализ
Обобщаващ ли е образът на баба Илийца, или откроява нейната единственост? Анализът поставя този въпрос още в началото и показва, че той няма еднозначно решение. Разгледани са доводите в еднат...
„Народ без жертви не е народ“: мъченичество и героизъм в речта на Странджата от „Немили-недраги“ на Иван Вазов. План-тезис за съчинение разсъждение
Речта на Странджата е смисловият и емоционален център на „Немили-недраги“, а този план-тезис я превръща в готова опора за съчинение разсъждение. Разработката следва класическата схема: увод...
„Защо не умря при Гредетин?“: анализ на епилога на „Немили-недраги“ от Иван Вазов
Седемнадесета част на „Немили-недраги“ е епилогична и точно затова носи най-горчивото послание на повестта: върху нея е съсредоточена цялата разработка. Първо е разгледана оценката на пове...
„Тъй свършваха предтечите на зорницата“: анализ на смъртта на Странджата в повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов, мъченичеството като подвиг на духа
Може ли смърт в мизерия, далеч от отечеството, да бъде наречена подвиг? Върху този въпрос е построена разработката за последните дни на стария знаменосец Странджата от повестта „Немили-недра...