Търсене на материали

Термините пословица и поговорка са въведени от бележития възрожденски книжовник Иван Богоров. Сред най-известните съставители на сборници с пословици и поговорки са Петко Славейков, Ст. А. К?...

Според Пенчо Славейков в българските народни песни народът е „дал израз на най-хубавото, което живее в душата му.“ Плод на поетическото му вдъхновение, тези песни са съхранили вековните нрав...

Големият майстор на поезията Пенчо Славейков е очарован от богатството на българската народна песен. Поетът черпи вдъхновение от нейните мотиви, които преработва по неповторим начин. В поем?...

Естетическата революция на Гео Милев като един от най-ерудираните творци в българската литература след войните е сложна. За малко повече от  10 години с темперамента на търпелив откривател п?...

Роден е в Трявна. Син на един от нашите най-бележити възрожденски и културни дейци - Петко Рачов Славейков. Влиянието на бащата върху творческите концепции на сина е значително. Но може би още ?...

"Во стаичката пръска аромат..." на Пенчо Славейков Лирическата миниатюра на Пенчо Славейков носи в себе си скрита идея - идеята за любовта. Авторът използва предлога “во”, за да озвучи началот...

(Сравнителен анализ на стихотворенията „Потомка" и „Жена") Българският читател е привикнал да търси типично женското обаяние в образите, създадени от Вазов, Славейков и Йовков. Но поетичните...

Самотен гроб в самотен кът,     пустиня около немее —     аз зная тоз самотен кът     и тоя гроб самотен де е.

Ни лъх не дъхва над полени,     ни трепва лист по дървесата,     огледва ведър лик небето     в море от бисерна роса.

1. Предговор   2. Боре Вихор -Боре Вихор    -В кулата край морето    -Самоубиец    -Бачо Киро    -Сто двадесет души    -Марш    3. Видул Фингар -Видул Фингар    -Миналите    -Над него ден изгрява...

Мила ми е мойта майка,         макар стара била,     макар да е сиромашка,         тя ме е родила.     И да бъде ощ по-бедна,         долня — прост бял камък,

От планинските рътища водица     снежлива ниско като че пълзи,     облива бледовръхлата тревица,     каквот’ горещи кървави сълзи     гърдите на злочеста удовица,