Търсене на материали
Намерени 1988 резултата
Хубава си, моя горо... - Любен Каравелов
Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост:
Последна среща - Йордан Йовков
Случи се най-лошото: Захария продаде чифлика. Онова, което само се шепнеше и кое му вярваха, кое не, най-после стана. Един гражданин, един „праматарин“, какъвто беше Захария, не можа да запази и...
При своите си - Йордан Йовков
След като се навечеряха, чичо Митуш, Аго и Марин си легнаха на завет, между две кладни. Цял ден те бяха работили около вършачката сред шум, сред прах, сред жега. И да искаха, не можеха да си кажат ...
Вълчицата - Йордан Йовков
Преди още вълчицата, за която се мислеше, че се увълчила в нивите, да почне да прави пакости, Петър овчарят беше я виждал и знаеше, че се навърта из тъдявашните места. Само че, както се вижда, по р...
Скитник - Йордан Йовков
На вратата, от самия праг, надничаше едно куче, чакаше някого и радостно въртеше опашка, като ту наостряше уши, ту се слагаше живо, като че искаше да скочи. Излезе чичо Митуш с един голям комат х...
Борба до смърт - Йордан Йовков
След Богоявление хвана тежка зима. Нощем, под бледните лъчи на месеца, снегът блещеше като стъклен. Или небето потьмняваше пак и започваше да вали сух ситен сняг, който вякаш не падаше на земят...
„И свет во тме светится…“ - Гео Милев
Кулата от слонова кост, в която живеят поетите, рухва раздробена в жалки уломки. Въпреки гръмоотводите на мечтата и сантименталната илюзия. Защото гръмотевиците бяха страшни и безбройни. Про...
Фрагментът - Гео Милев
Фрагментът е рожба на новото време — новата литература, новото изкуство. Античната литература познава фрагмента само като моралистичен афоризъм: Епиктет и други. Романтизмът притеж...
Женско сърце - Йордан Йовков
За сина си Илия, откакто забягна от село, пет-шест години дядо Георги беше слушал само лоши работи, но най-после чу и нещо добро: Илия го видели в града, минал бил наскоро отсам границата, излиза...
Александър Невски в мъгла - Атанас Далчев
Щом тя се спусне, отначало горе на куполите златото помръква, а най-подир и на самата църква потъва бавно каменния кораб.
Надпис - Атанас Далчев
Всички, паднали за свободата дето и да е, са наши братя — пак по кръв, но само че пролята.
Двама в нощта - Атанас Далчев
Бяха млади, много млади още и да бъдат двамата сами, срещнаха се в крайнините нощем при една от новите чешми