Търсене на материали

Пенчо е ерген,     но не е учен.     Не знай да чете,     никой го не ще     за чиновник млад.     Няма занаят,     стана той пъдар,     после говедар…

Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи. Пенчо бре, чети! Муси се, сумти. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще…

Мина ся късна вечеря, време петляно настава; силна му буря вееше; буен дъжд рукна отгоре, Бойка от къщи излиза, буря й в нищо не бърка, буен дъжд воля не спира…

И рекъл бях: „Аз няма веч да плача за тежките на тоз народ беди!“ Ожесточен, пощада му не рачах: „Да тегли — думах с яд, — нал тъй мъжди.“

Под стръмните баири, където в извита черна дъга се тъмнееха старите дъбови кории, селото си оставаше неизменно от векове. Едни и същи си оставаха планините наоколо, поляните по Добромерица и п...

Ни лъх не дъхва над полени… Ни лъх не дъхва над полени, ни трепва лист по дървесата, огледва ведър лик небето в море от бисерна роса.

Фрина Отдавна спят Атини в сън дълбок, от празненствата на Деметрис морни; и мяркат се по месечина само самотни люде, низ свещений път

Той и сам не знае кога е роден, но като го запитат, казва, че сега е на 36 години. Родното му градче, Грасдорф, е скътано в една гънка от росните поли на Харц, оная величествена планина, която лежи к...

Во стаичката пръска аромат     оставена от тебе китка цвете,     тоз аромат душата ми в мечти     при теб унася, свидно мое дете.

Другарко, сещам аз, последний час настава,     час сбогом и от теб и от света да зема —     към своя хубав край се вече приближава     на земний ми живот тъжовната поема.

Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина —

Погребаха го там, де мъртвите погребват,     там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,     железни обръчи-огради де обсебват     надгробни камъни все с мъртви имена.