Търсене на материали

Повестта „Крадецът на праскови” разкрива психологичните умения на Емилиян Станев да създава пластични художествени образи, изявяващи ярко, но ненатрапващо се женската душевност. Стиховет...

Тук ще говорим за съчинението разсъждение като за учеников текст (създаван от ученика текст) с конкретна жанрова (видова) определеност. Изхождаме от убеждението, че успешността на съчинениет...

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите принудени да водят живот, изпълнен с...

Повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов е сатира на бездуховния и паразитен живот и на погрешното възпитание на младото поколение, водещо до фатални последици. Художествените посла...

Повестта „Маминото детенце" от Любен Каравелов е книга за провала на един човешки живот, за духовната и физическата гибел на един човек. Писателят проследява перипетиите на нравственото му п...

В епохата на Възраждането Л. Каравелов създава повестта „Маминото детенце" - сатира на обществото и неговите нрави. С ясното съзнание да разкрие и отрече всички пороци, които пречат на духовн...

Главният проблем в повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов е проблемът за възпитанието на младото поколение, за отношението родители - деца. Както всяко значително произведение обач...

Колко много вълнуващи мигове има в човешкия живот! Но само един от тях е истинският миг. Мигът, в който сърцето започва да бие, да тупка но от първата любов, когато човек се събужда за нов живот....

Разказът на Елин Пелин "Ангелинка" е наситен с ведра лирическа атмосфера, облъхнат е от порива към доброто и красивото. Етимологията на самото заглавие ни насочва към най-възвишените чувства, ...

Слушай, снощният шум зад вратите     и това, що сме взели за вятъра,     било тежкия звън на копитата     и дълбокия глас на земята.

В мрачините стремглаво политнал,     с остър писък разсякъл просторите,     разлюля моя дом като кораб     и разтърси могъщо вратите.

Ето нашето зимно стъкло.     То не е, то не е сякаш същото:     няма вече ни пътя, ни къщите:     само бяла гора от сребро.