Търсене на материали
Намерени 206 резултата
Легенда за рома
НЯКОГА, може би преди хиляди години, когато по върховете на големите планини живеели боговете, а по полята и горите щастливи и безгрижни хора, когато всички деца се раждали в мир и свободни, на ...
Песен - Никола Вапцаров
Над горите, над Пирина вятър вие. Ние тръгнахме седмина да се бием: и зад нас остана надалече и Пирин, и звездната му вечер. С зверове
Сутрин при изгрев слънце - Йордан Йовков
Слънцето току-що изгрява още е червено, без бляськ. След миг-два като че запалени стрели минават през сутрешния хлад и по купите и саплъците, по покривите на хамбарите и на дама пламва червена ?...
Жътва - Никола Фурнаджиев
Белите ни кърпи пеят сред житата, ой голямо златно слънце над света, огънят трепери кървав над сърцата и гори отдолу пламнала пръстта.
Любов - Никола Фурнаджиев
Огромен змей е лятото в пустините гори задъхан въздуха до смърт и слънцето гори върху къпините, къпините и нивите кипят.
Утро (На слънцето запалената мутра...) - Никола Фурнаджиев
На слънцето запалената мутра гори над необлегните жита, вървиме и пред нас е синьо утро и веселата радост на пръстта.
В нивята - Никола Фурнаджиев
Не знам дали ще трябва още да бъдеме така добри, кръвта гори, блести от снощи и мрак поляните покри.
Смърт - Атанас Далчев
Гори във пладнята просторът, немеят листите от зной. Прозорецът стои разтворен, а в стаята умира той.
Вечер - Атанас Далчев
Аз бродя сам из улицата. Бавно зад покривите като тях червена догаря нейде вечерта на запад. И вперил поглед в нея, аз си спомням. Тя в този час гори и над Неапол.
Самодивските скали - Елин Пелин
Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака — славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци — спокойно по?...
Сенки - Пейо Яворов
На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени две тъмни сенки: там зад бялата завеса, де лампата гори, в поле от светлина, две сенки на нощта… Сами една пред друга, сами една за друга в...
Гори - Петко Р. Славейков
От планинските рътища водица снежлива ниско като че пълзи, облива бледовръхлата тревица, каквот’ горещи кървави сълзи гърдите на злочеста удовица,